Арбанаси – един рай за туристите
Летописът на Арбанаси започва с най-ранния писмен документ - ферманът на Сюлейман Великолепни от 1538 г., с който той подарява земите на сегашните селища Арбанаси, Лясковец, Горна и Долна Оряховица на великия везир Рустем паша, зет на султана. В този ферман четирите селища се споменават под общото название Арнабуд кариелари.
Липсата на по-богат документален материал оставя различни мнения и предположения за произхода, името и населението на Арбанаси. Едни приемат, че то е заселено от български боляри, дошли със селяните си от най-западните краища, след бляскавата победа на Иван Асен II при Клокотница на 9 март 1230 г., когато той завзема и Арбанашката земя.
Г.С.Раковски съобщава, че Иван Асен II, след като се оженил за дъщерята на император Тодор Комнин, преселва по нейна молба няколко гръцки фамилии в Арбанаси.
По-богат документален материал е останал от XVII и XVIII в. От него става ясно, че Арбанаси достига своя икономически разцвет през втората половина на XVII в. до края на XVIII в. Тогава селото имало над 1000 къщи, а населението му се състояло от най-видни търговски фамилии. Основният поминък бил търговията с месо, вълна и млечни произведения - кашкавал, сирене, масло. Развити били и занаятите. Арбанашките търговци били известни и търсени в цялата Османска империя. Мнозина от тях продавали дори в Багдад, Индия и Персия, а на връщане внасяли кадифе, подправки, билки и др., които продавали в Арбанаси, Търново и околните градове.
За икономическия възход и благосъстояние на жителите на Арбанаси свидетелстват запазените 144 къщи с богата вътрешна украса, 5 църкви и 2 манастира.
Арбанашката къща:
Спорът за развитието на арбанашката къща е не по-малък, от този за името и произхода на селото. Тя се е развивала и усъвършенствувала съобразно обществено-икономическата даденост на селото и е получила неповторимия си облик съвсем самостоятелно, без да има повторения в нито един от останалите български краища. Оцелелите къщи доказват, че най-старите (каменните) са подобни на търновската болярска къща. Запазени са две такива - на хаджи поп Панайот и на чорбаджи Георги. Изградени изцяло от камък, те представляват малки крепости с вътрешни стълби. За защита отвън имат здрави порти. Прозорците са малки, с железни решетки. Вторият тип къщи са големи, с дебели каменни основи, а вторият им етаж е измазан с вар. Третият тип, най-късният, се появява през XVIII в. Тези къщи имат открит чардак без прозорци, закрит с дъсчени капаци, които се отварят към градината. Скромна и строга на външен вид, без балкони и чардаци, с решетки на прозорците и здраво обковани външни врати, арбанашката къща поразява с богатството и разкоша на вътрешното си устройство. Долният етаж е строен от камък, със сводести входове, водещи до големи яхъри, изби и скривалища. Тук са жилищата на пазача и прислугата. До втория етаж водят две стълбища - главно и всекидневно. Там са разположени гостната, зимната и лятната спалня, стая за родилката, кухня, пещник, баня. Това, което привлича и днес в арбанашката къща, е нейната вътрешна украса - дърворезба на тавана, вратите, прозорците, долапите, гипсовата украса на таваните и фризовете.
Интерес представляват старинните арбанашки чешми с големи стрехи. Това са Коконската и Пазарската чешма. Първата се намира срещу Костанцалиевата къща и е строена през 1786 г. от Мехмед Саид ага. На лицевата страна има каменен надпис с релефни букви на староарабски. Надписът в превод е: „Който я гледа и пие, ще му дойде светлина на очите и душата."
От запазените къщи будят интерес двете музейни - Костанцалиевата и Хаджиилиевата.
Арбанашките църкви:
Наред с арбанашките къщи и чешми, интерес предизвикват седемте арбанашки църкви, едни от най-забележителните паметници на българското изкуство през XIV-XVIII в. Това са „Рождество Христово", „Св. архангели Михаил и Гавриил", „Св. Димитър", „Св. Атанас", „Св. Георги", „Св. Богородица" и „Св. Никола". Последните две по-късно са превърнати в манастири.
В архитектурен план църквите са еднокорабни, едноапсидни, с полуцилиндричен свод под двускатен покрив. Градежът им е каменен, прозорците са малки, с
железни решетки, подовете им са настлани с квадратни тухли. Арбанашките църкви се състоят от две самостоятелни отделения - мъжко (източно, с главния олтар и иконостаса) и женско (западно). От север обикновено има галерия, завършваща с малък параклис. Всички църкви са стенописвани. Стенописите разкриват развитието на живописта в един преходен период към изкуството на българското Възраждане и неговата връзка със столицата на Втората българска държава - Търновград.
Възможности за настаняване:
Решите ли да посетите това райско кътче на България, то можете да бъдете сигурни, че няма да останете разочаровани от възможностите за настаняване. В селото има множество частни хотели и квартири, решени в типично арбанашки стил, където може да пренощувате и да закусите с нещо българско и вкусно.
Добави към любимиПоследни коментари
Няма добавени коментари!Добави коментар
Ако желаете да добавите коментар моля влезте, използвайки формата вляво.Ако не сте регистрирани това може да направите тук!
