Дискретният чар на винената колекция

Колекционирането на вина е страст, която през последните години намира все повече последователи в България. За мнозина това може да изглежда странно, защото в миналото у нас не е имало традиция в тази област, а и българската винарска индустрия ...



В добра глава – сто ръце

Книга, сътворена изцяло от български деца, представя любими български пословици и поговорки на 13 езика



Колани кованци

В антропоморфната представа на индоевропейците за света поясът определя границата между долната и горната част на човешкото тяло. В древността той е сред елементите на костюма, които имат най-висока семиотична стойност. Получаването на пояс ...



Н. Пр. Херардо Суарес Алварес: Българите са кубинците на Балканите

Херардо Суарес Алварес е роден през 1961 г. в село, разположено на около петдесет километра на юг от столицата Хавана. Там завършва началното и средното си образование. От 1980 до 1985 г. следва и се дипломира в Държавния институт за международни ...



Архитектура на мусаката

11.01.2010, Hellyana H


Възможно е някой ден да възникнат тежки международни съдебни спорове относно авторските права върху мусаката, която българи, гърци, турци, сърби, румънци, арменци и македонци, всички поотделно, смятат за интимно свое национално достояние. В езиците на балканските народи думата „мусака” е обща, а етимологията й отвежда към арабската дума musaqqaa, което значи „изстуден”. В арабската кухня това е охладено ястие от домати и патладжани, което повече прилича на салата и по нищо не изглежда да има някакво родство с добре познатата балканска мусака. Но кой знае?
Тъй като нейният исторически произход е неясен, по света се е разпространило мнението, че тя е старинно гръцко ястие. Това мнение се среща в различни кулинарни енциклопедии и справочници, а понякога началото на нейната история се отпраща към митологичната древност. В анимационния филм „Херкулес” на Уолт Дисни бог Хадес яде мусака и успява да се задави с нея. Впрочем обичаят да се приписва на гърците всичко, което е неразбираемо и неясно, не е нещо ново. В много средновековни латински манускрипти се среща надписът Graeca sunt, non leguntur (на гръцки е, не се чете), което най-често означава, че тази част от текста е на език, който преписвачът не разбира. Може да е гръцки, арменски, грузински.
Днес повечето актуални рецепти за това ястие включват употребата на картофи и домати, което пък изключва нейната поява преди завладяването на Америка, откъдето тези два продукта са пренесени в Европа след XV век.
Макар да е общо балканско ястие, мусаката все пак се е оказала податлива на определени регионални и национални влияния, довели до обособяването на някои традиционни форми и вкусове. Иначе казано, всеки от балканските народи си има свой възглед за мусаката. Гръцката, както и турската мусака обикновено се прави с патладжани и мляно месо, като продуктите предварително се запържват и после се редят на пластове, преди да се изпекат на фурна. Не е ясно дали съображенията за тази подредба са чисто естетически или функционални, но резултатът определено е не само естетичен, но и вкусен. При повечето български, сръбски и румънски версии доминиращият зеленчук са картофите. Освен това всички продуктите се готвят заедно, без да се запържват поотделно и без да се редят на пластове. Естествено, всяка национална кухня предлага и някакви регионални варианти (с тиквички, моркови, чушки и т.н.), както са възможни и вариативни подходи по отношение на подправките. Някъде наблягат на копъра, другаде на магданоза, в някои гръцки рецепти има канела и дафинов лист, а заливката е подсилена с жълто сирене кефалотири. Нека вметнем, че лукът и доматите са общо взето константна величина. Модерната мусака предполага още по-голяма свобода на интерпретацията. В кулинарните книги и сайтове има изобилие от варианти – със спанак, зелен боб, гъби, зеле, карфиол, тиква, с месо, без месо и т.н. Онова, което ги сближава, за да оправдае общото име, е формата – пече се в тава и отгоре винаги има апетитно запечена до златисто заливка от яйца, брашно и кисело мляко или сметана.
Възможно е в усилията си да въведат строги регламенти и стандарти във всички сфери на живота евробюрократите един ден да посегнат и на мусаката. Подобни страхове едва ли са плод на излишна мнителност, след като унифициращите стратегии и практики в еврозоната отдавна са засегнали продукти като домати, краставици, плодове и пр. Това емблематично за Балканите и Ориента ястие все още е подвластно на артистичното регионално многообразие относно използваните продукти, тяхната подредба в тавата и крайния вкус, поради което евробюрократите биха се изправили пред сериозни изпитания, ако някой ден решат да концептуализират правилната европейска мусака.
Ако все пак бъдат направени опити в тази посока, възможно е да се надигне мощно балканско движение в защита на мусаката и най-вече на правото всеки да си я реди и пече, както му харесва. Така традиционно враждуващите помежду си балканци могат най-после да се обединят заради обща кауза и в един глас да извикат: „Долу ръцете от мусаката!”

Ясен Бориславов



Последни коментари

Няма добавени коментари!

Добави коментар

Ако желаете да добавите коментар моля влезте, използвайки формата вляво.
Ако не сте регистрирани това може да направите тук!

 

Животът в розово

Топлите пролетни и летни вечери често изправят ценителите на хубавото вино пред едно колебание – бяло или червено? Да се пие само бяло е скучно, а в хубавото червено вино понякога има драматизъм, ...

Чапа и изкуството да закриляш градове

Целият свят е изложбена зала за скулптора Георги Чапкънов, носител на наградата за съвършенство на името на Хенри Мур

Кланът Халваджиян

Как Магърдич тръгна от бетонов възел и положи началото на арменската династия в българския шоубизнес

Смолянският край: родопска приказка

В сърцето на Родопите, по долините на реките Черна и Бяла, сякаш полегнал да съзерцава звездите, е протегнал снагата си Смолян - събрал в едно дивна природа, старинна и модерна архитектура, живи ...


loading
www.cherga.bg © 2007-2010 Всички права запазени.     Сайта изработен от plxWebDev