АВСТРИЙСКИЯТ ПОСЛАНИК КАРЛ ДИЙМ: ДА БЪДЕ ЧОВЕК ПОСЛАНИК В БЪЛГАРИЯ Е ИСТИНСКО ЩАСТИЕ
Австрийският посланик Н.Пр. д-р Карл Дийм е роден на 4 юни 1945 г. Завършва училището “Роджер Лъдлоу” във Фейрфийлд, Кънектикът – САЩ, и по-късно - гимназията “Ваза” във Виена. Става доктор на юридическите науки, след като през 1968 г. завършва висшето си образование в Университета във Виена. Бил е на дипломатическа работа в Белгия, Мароко, Рим, Ирак, Тунис, в ООН - Ню Йорк, и редица други страни. От 12 декември 2002 г. е извънреден и пълномощен посланик в България.
Ето какво сподели той специално за читателите на сп. “Черга БГ”.
Господин Дийм, бихте ли разказали като начало интересни моменти от дипломатическата си кариера?
Според мен Външното министерство, където и по света да се намира то, е най-доброто туристическо бюро. Работа ми в него ми даде възможност да обиколя много страни, да опозная различни хора, да се докосна до техния бит, характер, особености. Преживяванията ми в ориенталски страни като Мароко например, могат да се сравнят с цели научни експедиции.
Що се отнася до страните със сходна култура, каквито са повечето европейски държави /в т.ч. и България/, нещата са много по-ясни и работата върви гладко и без особени проблеми.
Вече четвърта година сте в България. Какви са впечатленията Ви от нашата страна?
Когато започнах дипломатическата си мисия тук, нямах време да пътувам много из България. Сега обаче познавам почти всички по-големи градове и забележителности в страната - Рилския манастир, Пловдив, Русе, Мелник и др. Особено съм впечатлен от българската природа - имате много планини, реки, минерални извори, невероятно Черноморие и какво ли още не. Аз като дипломат имам щастието да летувам в Евксиноград, който е чудесен курорт.
А какво мислите за зимните ни курорти?
Като австриец проявявам голям интерес и към големите ски-центрове - Банско, Боровец и Пампорово. Познавам ги добре и ги посещавам с удоволствие, когато имам възможност.
Вие самият карате ли ски?
Да, но трябва да призная, че от шест години не съм се качвал на ски. Мисля, че съм загубил форма и едва ли ще се кача отново. Между другото - така е с почти всяко хоби, спорт, шофиране, изучаване на чужди езици и др. Според мен, ако човек иска да се занимава с нещо сериозно, никога не трябва да го прекъсва. В противен случай каузата е загубена.
Занимавал съм се и с друг вид спорт - езда. За последен път яздих в Тунис през 1997 година. Посещавам понякога конната база в Ихтиман, но за съжаление персоналът там не владее чужди езици и имам проблем с комуникацията.
Да се върнем отново към по-сериозни теми. През т.г. Австрия председателства ЕС. В този смисъл какъв е Вашият личен принос за присъединяването на България към съюза?
Бих искал да уточня, че австрийското председателство е до края на юни /всяко едно председателство е със срок от 6 месеца-б.а./. За влизането на България в Съюза това наистина е решаващата половин година, тъй като Еврокомисията трябва да даде своето съгласие в този период. Разбира се, моето голямо желание е препоръката да бъде благоприятна за страната ви и присъединяването на страната към ЕС да стане именно след австрийското председателстване на Съюза.
В по-общ план, мисля, че всички европейски държави отбелязват успехите на България, като техните препоръки са да се полагат още усилия в областта на вътрешните работи, правосъдието и селското стопанство.
Как се развиват според Вас отношенията между нашите две страни?
Смятам, че отношенията ни са отлични. Австрия е един от най-големите инвеститори в България. Достатъчно е само да споменем фирми като Мобил Тел, веригата бензиностанции OMV, търговска верига магазини Билла, Райфайзенбанк и други, които са австрийски, с българско участие. В момента строителството на новото летище в София се извършва също от австрийски фирми, имаме инвеститори, които работят в производството на хартии и т.н.
Как преминава един Ваш ден?
Тук е мястото да спомена, че в България работата ми с медиите - телевизия, радио, вестници и списания, е възможно най-динамичната, която съм имал досега в моята практика. Интересът, който българската страна проявява към дипломатите, е изключително голям, което може само да ме радва.
Разбира се, един мой ден не се състои само от интервюта. Прекарвам много време и зад бюрото си, в откриване и посещения на изложби, служебни пътувания из страната и още много други. Вечер обикновено има 3-4 мероприятия, които трябва да посетя.
Какво ще кажете за българските традиции?
Много съм впечатлен от всички български обичаи, които са изключително разнообразни и уникални. Страната ви има много богата традиция, която значително се различава от австрийската. За мен е странно, че на имен ден в България черпи именникът, при нас е точно обратното. Също и това, че Никулден - 6 декември, е празник, който се свързва с рибата. Друг интересен обичай, на който съм присъствал, е Трифон Зарезан. Харесва ми това, че цените вашите традиционни празници и ги отбелязвате по-тържествено от чуждите, които навлизат вече и у вас - Свети Валентин, Хелоуин и др.
Какви са допирните точки и различията според Вас между нашите народи?
Общите неща се усещат веднага - това, че ние сме съпричастни към една обща централноевропейска култура. Преди години в Австрия се знаеше сравнително малко за България. Все пак познавахме добре световноизвестните ви оперни певци, българския балет, който гастролираше в страната ни, най-известните ви спортисти, особено борците.
Когато пристигнах и опознах страната, установих, че вашата култура е особено развита и може да се сравнява с най-развитите в това отношение страни по света. Тук например ходя много по-често на концерти в Зала “България”, отколкото във Виена. Същото се отнася и за Операта. Мисля, че най-красивата сграда в София е тази на Народния театър "Иван Вазов". Там също ходя понякога, но за съжаление езиковата бариера ми пречи да го посещавам редовно.
За всичките тези години научихте ли малко български?
За съжаление - не. Знам само "уважаеми дами и господа", "благодаря", "добре". Все пак си давам сметка, че за толкова време човек може да научи език. Например моят заместник, който е точно толкова дълго в България, колкото съм и аз, вече прекрасно говори български. Но той положи доста усилия за това, а и нашите функции са различни. От служебни ангажименти не ми остава повече свободно време, за да науча български език. Владея английски, френски, по-слабо холандски, италиански, а в училище съм учил и старогръцки и латински.
А сега - неизменният въпрос. Харесва ли ви българската национална кухня?
Имам готвачка българка и съм особено доволен от този факт. За четири години опознах много добре вашите традиционни ястия. Някои от тях познавам от преди, тъй като се доближават до сръбската и унгарската кухня. Любими гозби са ми мусаката, гюведжета, миш-маш, шопска салата и много други. Харесвам също риба - пъстървата, тук в България е с превъзходно качество и на много добра цена. Отлични са и българските вина, които са добре познати вече и в чужбина.
Още няколко думи за дейността на посолството. Какви са основните Ви приоритети?
Като всяко друго посолство в България ние отделяме голямо внимание по отношение на културата. Мисля, че Австрия отдавна трябваше да открие австрийски културен институт в София и ние работим в тази посока. Много важен сектор е също икономическият. Към посолството имаме търговско представителство, което се грижи за привличане на повече австрийски инвеститори в страната. От половин година в София има и австрийско аташе по социалните въпроси. Неговите приоритети са малцинствата в България, спазването на човешките права, социалните осигуровки, пенсиите. Имаме и полицейски аташе, който за съжаление се занимава с проблемите на т.нар. младежки банди - джебчии, обикалящи Западна Европа. Това със сигурност е единственото "тъмно петно" в нашите взаимоотношения, което, надявам се, в скоро време да бъде премахнато.
Има ли още нещо, за което не Ви попитах?
За финал на нашия разговор бих споделил, че да бъде човек посланик в България е наистина цяло щастие. Бих искал да кажа няколко топли думи и за българския посланик в Австрия - г-н Ради Найденов, който е изключително ерудирана личност, говори перфектен немски и работи много по посока на още по-голямото сближаване на нашите два народа.
Специално бих искал да благодаря за Вашия интерес и да пожелая на читателите на сп. ”Черга БГ” - едно прекрасно списание, всичко най-добро!
Снимки: Константин Начев
Добави към любимиПоследни коментари
Няма добавени коментари!Добави коментар
Ако желаете да добавите коментар моля влезте, използвайки формата вляво.Ако не сте регистрирани това може да направите тук!
