Виното и изкуството да не се старее

Естественият роман на Георги Господинов

Огненият празник Св. Константин и Елена

Банско: там, където звънят камъните на Глазне

Дискретният чар на винената колекция

Колекционирането на вина е страст, която през последните години намира все повече последователи в България. За мнозина това може да изглежда странно, защото в миналото у нас не е имало традиция в тази област, а и българската винарска индустрия ...

В добра глава – сто ръце

Книга, сътворена изцяло от български деца, представя любими български пословици и поговорки на 13 езика

Колани кованци

В антропоморфната представа на индоевропейците за света поясът определя границата между долната и горната част на човешкото тяло. В древността той е сред елементите на костюма, които имат най-висока семиотична стойност. Получаването на пояс ...

Н. Пр. Херардо Суарес Алварес: Българите са кубинците на Балканите

Херардо Суарес Алварес е роден през 1961 г. в село, разположено на около петдесет километра на юг от столицата Хавана. Там завършва началното и средното си образование. От 1980 до 1985 г. следва и се дипломира в Държавния институт за международни ...

Начало >> Статии >> Отечество любезно >> Банско: там, където звънят камъните на Глазне

Банско: там, където звънят камъните на Глазне

12.01.2010, Мария Петкова

Ясен Антов

   Да се каже, че Хайнрих Хайне е бил осъзнат турист в съвременния смисъл на това понятие, няма да е точно. Но той ни е оставил строфите:
   „Сбогом, сбогом, гладки зали!
   Сбогом, празни гладки хора!
   Аз отивам в планината
   С присмех гледам ви отгоре."
   С други думи – бягайте от града. Спасявайте се в планината, не се поддавайте на пушилката и суетата долу, за да не станете и вие „гладки хора". Планината моделира човека – това ни е добре известно – по друг начин. Но все пак се колебаем дали да тръгнем нагоре, или да слезем в града, защото сме между Банско и Пирин. Към кое по напред?
   Навеждаме се и взимаме камък от реката – това е Глазне, водата й е прозрачна като въздуха. А камъните, слезли с нея от планината, са гладки, блестящи и красиви като яйцата на Фаберже. Само че пълни не с естетиката на художника, а на природата. Ако бях майстор фотограф, щях да направя албум, в който да сложа начело точно камък от Глазне. А след камъка една икона. Света Марина, обута в червени обувки. С единия си крак е застъпила дявола, с едната ръка го държи за единия рог, а с другата е вдигнала тежък чук. Кой е художникът, който е обул светицата в царски червени обувки? Защо благочестивата жена е вдигнала така жестоко чука, за да отнеме един живот, та макар и на Сатаната? А после ще има снимка на следния надпис върху камък: „Братя, хвърлете фесовете, от днес вече сте свободни българи!" Това е извикал поетът, нежният български поет с трептяща от обич и крехкост душа. Така се е подписал: „Пеьо К. Яворов, войвода, Банско, 5.X.1912 г."
   След това ще сложа одухотворения образ на жена, банскалийска стопанка, която прави капама. Това не е просто приготвяне на храна, ядене и кулинария, а дело на магьосница. Банскалийката е приготвила прошарена сланина, смляно свинско, ребра или кокали от свинско, една кокошка (може и заек). Две кисели зелки, парче кървавица, ориз, две глави лук, черен пипер и сол. И сега – внимавайте! Вековете са научили банскалийката, че най-отдолу задължително се слага сланината, при това – с кожичката надолу. След като се наредят съставките и капакът се замаже с тесто, в тенджерата започва бавно да се ражда чудото. И след три часа – отново внимание! - след три часа на бавен огън сядате на масата и пълните чашите с червено вино. Който яде капама с бяло вино се пече на бавен огън на оня свят. И всичко това през лятото? Да, и през лятото, но в Банско. Въздухът тук е лек, прохладен, здрав, лечебен. Въздух за войводи и юнаци. Като говоря за Банско и Пирин, отделям доста място за капамата. Но имам основание – сега в града действат десетки ресторанти и ресторантчета, механи и механички, където наред с цялата българска и почти цялата европейска кухня се приготвя добре и капама. И е голям грях на душата, тежък и непростим, ако гостът не се запознае с нея интимно.
   Сега обаче ще ви поканя с фотоапаратите ви на върха на часовниковата кула. През 1688 г. я е вдигнал майстор Григор Доюв, а часовника е майсторил Тодор от прочутия род на Хаджирадановите. От нея се виждат и градът, и планината, но ние се вглеждаме вътре в нея. Тежки ръчно ковани зъбчати колела и скрипци. Тежки камъни теглят дебели въжета надолу, за да въртят стрелките. А те показват с точност до минута. Тук няма Лонжин, Омега, Сейко, има ковани с чук на наковалня колела и зъбци, има въжета и каменни тежести – и точност за завиждане. Защото майсторът банскалия е бил майстор на майсторите. Димитър Доюв е строил великолепната черква „Света Троица", една от забележителните български светини. В двора и има надгробни кръстове на достойни банскалии, служили на вяра, народ и свобода. Има и каменен къс с надпис, който предизвиква възторг у туристите: „Вековен нивелачен репер №378. Охраняван от държавата. Закон за ТСУ, чл. 169." Това е чудесно, викат туристите, в България все още има нещо вековно! При това, охранявано от държавата, а не от някое частно секюрити.
   А отвън при двата чучура на чешмата четем: „1842 г. Ожидаю жаждушчих да грендет и да пиет и да благославят ктитора Николай Сикона от Мехомия." „Да грендет" значи да спрат, да пият пиринската вода и да благославят този ктитор, който не е организирал благотворителни коктейли, а е направил чешма за жаждущите.
   Тове е Банско. Банско е тихия двор с дома на Неофит Рилски, където се влиза на пръсти като в храм. И музея на иконите, където с неистов поглед Йоан Предтеча е хванал човешка глава в поднос с надпис: „Покайте се, идва царството небесно!" Само като видиш очите на Йоан, ще се покаеш не веднъж, а сто пъти. Така са рисували Тома Вишанов и Димитър Молеров, създали прочутата иконописна школа на Банско, дръзко нарушавали канона и обогатили не само Ренесанса, но и живописната история на Европа. Показали са и жизненост, и правдивост, които истински приближават Бога до обикновения човек. Още миг се задържаме в музея. Когато читателите попаднат в Банско, да се спрат пред иконата на Богородица Одигитрия. Това е на само забележително произведение на изкуството – тя е и закрилница на пътешествениците. Струва си да й се отдаде почит и да се запали свещица в черквата. И още, и още – Банско е безкраен с архитектурата си, с ажурните чардаци и писаните къщи, с черквите, със звънтящите камъни от Глазне по калдъръмените улици и веселите механи с пирински песни. Но и с планината, която е неразделна от града. Преди години у нас бе експерт на Европейския съюз по въпросите на природната среда. Беше из Пирин и като се върна в София, каза без капка притеснение: „Господа, вие сте луди! Само луд човек може да не разбира какво значи Пирин! Обиколил съм всички планини в Европа. Няма друга така девствена, запазена, живописна и силна планина като Пирин. А Банско от зимен ски център трябва да стане целогодишен планински курорт!"
   Може би не сме луди, както казва чужденецът. Може само да не сме достатъчно умни и да сме малко по-инертни. А Пирин наистина трябва да влезе във всички пътеводители за Европа. Защото като тръгнем от площада в Банско, само след часове сме в един свят, който е накарал траките да го нарекат „Орбел" - снежната планина. По-късно славяните му дават името „Юденица" - от юди, самодиви и магьосници, както и „Перун" - на името на бога, който живеел на връх Вихрен и оттам пращал унищожителните си гърмове връз хората. Така са я наричали, защото Пирин е и снежна, но и слънчева планина. В нея има тайни, магии, богове и гръмотевици, има езера и реки, вековни гори, диви кози по хребетите, шеметни пропасти, омайничета и еделвайси. Просто тръгнете нагоре и ще разберете, че Банско без Пирин не е Банско. Както и когато слезете, ще усетите, че и планината е самотна без града и без хората му. Тя не може също и без песните, които са й посветени, без поетите и художниците, които са й били поданици и роби.
   Между другото, ако срещнете дива коза в планината, знайте, че тук е била и Керинейската кошута. Митологичният герой Херакъл, когато е вършил своите 12 подвига, е гонил неуловимата Керинейска кошута точно в нашата Пирин планина. Ако срещнете обаче гол до кръста човек, брадясал, изгорял и с попукани от слънцето устни, не мислете, че това е Херакъл. Просто пред вас е турист, който се връща щастлив от дълъг и чудесен преход. Извикайте ми „Ехо!"

Добави към любими