Бизнесменът Димитър Консулов:Плащаме висока цена, за да сме тези, които сме

Г-н Консулов, разкажете за началото и за това как успяхте да наложите
вашите марки – майонеза “Краси” и минерална вода “Хисар” от извор №7 на българския пазар?

Началото не бе лесно. Но кое ли начало е лесно? Правехме бизнес в трудни условия. Когато започнах производството на майонеза “Краси”, обикалях с личния си автомобил складове и магазини и лично предлагах стоката си, търсех клиенти. Само след два-три месеца нещата потръгнаха – качественият продукт бе оценен от клиента. Постепенно започнах да заделям пари и за реклама и логистика. Навсякъде в страната доставях майонезата до склада на клиента без оскъпяване. И резултатите не закъсняха. Пазарният дял на майонеза “Краси” започна да се увеличава, за да достигне 76 % през 2005 г. Разбира се, инвестициите, направени през това време, бяха сериозни. Въведох системите за качество ISO 9001:2000, HACCP и “Добри производствени практики”. Високата оценка за бизнеса ми дойде още през 2003 г. като предложение от “Nestle” да закупи фабриката ми в Пловдив. Не исках да продавам... прекалено много бях вложил от себе си в това производство. Майонеза “Краси” вече се бе утвърдила като най-добрата майонеза в България. Към настоящия момент пазарният дял се движи около 68–76 %. Старая се да не подвеждам потребителя. Предлагам му само висококачествен продукт и той го знае. Имало е всякакви опити от конкурентни фирми да завземат повече пазарен дял. За моя радост – без особен ефект. Българските потребители знаят коя е най-добрата майонеза.През 2002 г. закупих Фабриката за бутилиране на минерална вода “Хисар” от извор № 7 в гр. Хисаря. Предприятието беше пред фалит. Имаше 1–2 % пазарен дял. Това е първата българска фабрика за бутилиране на минерална вода. Официално е създадена през 1958 г., но всъщност работи като водоналивно предприятие още от времето на цар Борис ІІІ. Имах амбицията да го изправя на крака. Закупих нови поточни линии за бутилиране, нов автопарк, увеличих персонала до около 150 души, направих основен ремонт на производствените халета, инвестирах в реклама и рекламни съоръжения. Слава Богу, успях, след година и половина – две пазарният дял скочи на 18–20 %. Към момента е около 15. Компанията е в първата петица сред бутилиращите компании.

Какви проблеми в работата се налага да решавате най-често?

За жалост най-често проблеми, които не са пряко свързани с работата. Това е спецификата на бизнеса в България. Когато споделям това с мои партньори извън България, те не крият изумлението си.

Как според Вас се отразява на родния бизнес влизането на България в ЕС?

Все още няма видимо отражение. Но предстои. Потреблението ще се свие малко за известно време. Колко ще е дълъг този период, зависи от много фактори. Не се наемам да прогнозирам.

Вие сте известен с дарителската си дейност. Приключи ли строежът на църквата “Св. Георги” в Бойчиновци?

Да. Освещаването ù е планирано за Гергьовден. Ще бъде извършено от видинския митрополит Дометиан.

Вашата фирма “Родопстрой” строи и ново крило на женския манастир “Св. Георги” до Белащица, Пловдивско. На какъв етап от строителството сте там?

Идеята е да се възроди най-старият женски манастир на Балканския полуостров. Основите му са положени още през 1020 г. Преди три-четири години построих една част. Сега чакам строителната документация. Веднага щом са готови проектите, започвам строежа.

Вие сте отличен и сред “Достойните българи 2006”, наградени от премиера Сергей Станишев по повод ангажимента ви към едно сираче. Разкажете повече за това.

Бях извън България. Преглеждах в интернет новините от страната. В материал на столичен вестник прочетох за съдбата на малкия Данчо. Нещо у мен трепна и реших да помогна. Обадих се веднага на приятел с молба да се свърже с репортера и да вземе адреса на детето. На следващия ден дядо му и баба му получиха първата сума. След това реших, че помощта ми ще е безсрочна. Ще помагам на Данчо, докато стане финансово независим.

Много от работодателите споделят, че имат сериозни кадрови проблеми с т.нар. ловци на глави – фирми, които крадат качествени мениджъри за други компании. Какво е вашето мнение?

Когато има “дивеч в гората”, има и “ловци”. Старая се моите служители да не се чувстват като “дивеч в гората”, а да имат сигурност и спокойствие в работата си. Тогава изненадите с “ловците на глави” не са проблем.

Минерална вода “Хисар” от извор № 7 е първата бутилирана минерална вода у нас. Тя набра популярност с атрактивен видеоклип и с посланието – “Вода за императори”. Как се роди тази идея?

Една сутрин през 2003 г. се събудих със спомена за много интересен сън. Все още в леглото, в полусън реших, че трябва да запиша на хартия съня си, за да не го забравя. Така и направих – записах го. Все още пазя листчето. Почеркът е разкривен, изреченията не са много свързани – но нали така сънуваме. През деня мислих върху идеята. Доразвих я и всъщност това е сценарият на рекламния клип с “Вода за императори”. Когато реших да заснема клипа, наех за режисьор Анри Кулев. Неговата оценка за моя “сценарий” беше: “Вица си го бива”. Едва ли повярва, че това е просто мой сън. Но направи страхотен клип.

В личен план – бихте ли разказали как организирате един свой работен ден, за да успеете да се справите с толкова бизнес начинания?

Всяка сутрин ставам в 6,00, включително в събота и неделя. На първи януари спя докъм 9,00. Вечер си лягам след 23,00. Случва се да работя и до един, два часа пред нощта. Не употребявам алкохол, не пуша. Много време прекарвам пред компютъра, където и да се намирам. Пътувам често. Малко е изтъркано, но ще кажа, че работният ми ден е 24-часов. Много често, като се събудя, в главата ми е готов отговорът на въпрос, който съм се опитвал да реша вчера. Значи работя и когато спя.

Съвсем наскоро открихте ресторантски комплекс “Орфей” в град Хисаря с ресторант градина, турски ресторант, коктейл бар дискотека, сладкарница и ирландски пъб. В момента това място е хитово в курортния град – ваша ли е концепцията за него и какво ви провокира да го направите?

Стана спонтанно. Но както знаете, нищо случайно няма на този свят. Така е трябвало да се случи. От дълго време имах желание да направя турски ресторант в България. Много обичам и ценя турската кухня. Само че покрай турския ресторант изникна голям комплекс. Гордея се с мултиплейс “Орфей” най-вече заради високата оценка на хората, които го посещават.

Вие сте един от “Успелите българи”, кажете каква е цената на успеха според вас.

Всеки я знае – и успелите, и недотам успелите. Човек жертва спокойствието си, нормалния си, човешки живот с неговите простички радости и поводи за веселие. Има и още. Но нека да кажа, че всички, избрали този път, знаят и приемат трудностите по него. Това е цената, която плащаме, за да сме тези, които сме.