Българската култура живее в Дом “Витгенщайн”
За много австрийци Дом “Витгенщайн” на ул. “Паркгасе” 18 е не просто адрес, а “айн бегриф” – символ, представа, изпълнена с конкретно съдържание. Българският културен център, по-скоро неговата галерия, се препоръчват за посещение, наред с останалите забележителности на града, и то от престижното месечно издание за културна информация “Хелоу, Виен!”.
Отдалеч къщата се откроява със стила си, чужда на сивотата, в буквалния и в преносния смисъл на думата. Бялата строга фасада с кубични форми, с метални врати и прозорци, без никакви външни украси, е противовес на разточителството и показността.
Къщата е завършена през 1928 г. Строена е по проект на известния философ Лудвиг Витгенщайн и архитект Паул Енгелман. Витгенщайн е така погълнат от проектирането, че чертае всеки детайл отделно - врати, прозорци, разположението на радиаторите, металните щори, които се изтеглят със специална пръчка отдолу нагоре, дръжките на вратите (поставени високо), крушките - голи, без полилеи. Изпипал е всичко със съвършена прецизност, вероятно верен на максимата си, че „Което не може да се каже, може да се покаже“.
По това време прочутият философ, макар че е син на най-богатия индустриалец в Австрия - стоманения магнат Карл Витгенщайн, живее като аскет. Препитава се като селски учител, странстващ от село на село. Затова той не е в състояние да финансира строителството и с тази задача се заема сестра му Маргарете. Тя е високообразована виенчанка, която впоследствие превръща дома в литературно-музикален салон, място за срещи на интелектуалния и индустриалния елит.
Съдбата на къщата, в която днес звучи българска реч, е изненадваща и с неочаквани обрати. По време на Втората световна война се ползва от Червения кръст за лазарет. По-късно, след смъртта на Маргарете през 1958 г., е обявена за продан от наследника й д-р Томас Стонбъроу. Говори се, че тогава в нея се случват загадъчни събития - внезапно се разтварят вратите, предмети падат непокътнати на пода, чуват се стъпки.
Интерес към парцела проявява строителният предприемач Катлайн, който има намерение да построи на мястото й 16-етажен хотел. Но когато най-сетне получава разрешението на съответните служби за събарянето й се надига протестна кампания от Централния съюз на архитектите. В крайна сметка, сградата е обявена за архитектурен паметник, а от 1975 г. е собственост на България и неин културен център във Виена.
Сашка Журкова, наш кореспондент във Виена
Добави към любимиПоследни коментари
Добави коментар
Ако желаете да добавите коментар моля влезте, използвайки формата вляво.Ако не сте регистрирани това може да направите тук!
tritioume