Виното и изкуството да не се старее

Естественият роман на Георги Господинов

Огненият празник Св. Константин и Елена

Банско: там, където звънят камъните на Глазне

Дискретният чар на винената колекция

Колекционирането на вина е страст, която през последните години намира все повече последователи в България. За мнозина това може да изглежда странно, защото в миналото у нас не е имало традиция в тази област, а и българската винарска индустрия ...

В добра глава – сто ръце

Книга, сътворена изцяло от български деца, представя любими български пословици и поговорки на 13 езика

Колани кованци

В антропоморфната представа на индоевропейците за света поясът определя границата между долната и горната част на човешкото тяло. В древността той е сред елементите на костюма, които имат най-висока семиотична стойност. Получаването на пояс ...

Н. Пр. Херардо Суарес Алварес: Българите са кубинците на Балканите

Херардо Суарес Алварес е роден през 1961 г. в село, разположено на около петдесет километра на юг от столицата Хавана. Там завършва началното и средното си образование. От 1980 до 1985 г. следва и се дипломира в Държавния институт за международни ...

Начало >> Статии >> География на виното >> Българското вино: големите успехи все още са в бъдещето

Българското вино: големите успехи все още са в бъдещето

11.01.2010, Hellyana H

Образът на повечето страни с умерен климат неизбежно се свързва с вкуса на техните вина. Това е валидно не само за класически винарски страни като Франция, Италия, Испания и Германия, но и за държави, които през последните две десетилетия трайно се настаниха на световната винена карта и будят растящо любопитство сред ценителите. Като пример, освен страните от т.нар. Нов свят (САЩ, Чили, Аржентина, ЮАР, Австралия и Нова Зеландия), могат да бъдат посочени и други като Австрия, Гърция, Унгария и дори Чехия и Израел.
Мястото на България в тази динамична йерархия е особено. Нейният ореол на много стара винена страна, в която вино се е произвеждало и пиело още от омирово време, понякога помага на рекламните послания и тласка туристическия интерес към някои древни тракийски паметници, свидетелстващи за виноделието през Античността, но всичко това няма пряко отношение към модерната винарска индустрия. Тя буквално беше преформатирана през последните десет години и този процес не е завършен. Страната все още не е показала своя действителен потенциал в тази сфера. Сигурно е единствено, че природните дадености за развитие са забележителни и успехите предстоят.
Поради исторически причини, до последната четвърт на миналия век българското вино живее в относителна анонимност. То е преди всичко храна и продоволствен продукт, а не луксозна стока. В десетилетията на социализма България изнася трапезни вина изключително за съветския пазар и другите соцстрани. Едва в края на 80-те виното с марка „България” става познато на някои западни пазари и предимно в Англия, където се настанява в ниските ценови сегменти и е харесвано главно заради доброто съотношение цена-качество. След средата на 90-те, то постепенно започна да губи престиж и позиции под натиска на вина от Чили, Аржентина, Испания и Австралия. В същото време, социалните трансформации в страната предизвикаха сериозни промени във винарската индустрия. Големите винзаводи бяха приватизирани и някои впоследствие фалираха, а други успяха да се модернизират. Значителен проблем създаде и поземлената реформа, след която старите лозови масиви се оказаха с нови собственици, които не знаеха какво да ги правят и как да ги стопанисват. Това влоши качеството на гроздето и предизвика естествен срив на пазара.
В началото на новото хилядолетие българският винарски пейзаж започна динамично да се променя. Създадоха се десетки нови винарски изби със собствени лозя, в които могат да контролират добивите и качеството на гроздето. Освен тривиални международни сортове като Каберне, Мерло, Шардоне, Мускат, Совиньон блан и Траминер, започна засаждане на нови и слабо познати у нас като Пино ноар, Сира, Гренаш, Санджовезе, Марселан, Вионие, Немски ризлинг, Малбек, Карменере и др. Първите вина от тези насаждения са вече на пазара.
За разлика от страни като Италия, Португалия и Испания, които имат стотици местни сортове и могат да изненадват любопитната и постоянно търсеща нещо различно винена публика с вина от Турига насионал, Темпранийо, Негроамаро, Примитиво, Сагрантино и много други, България има малко уникални местни сортове. Това са Мискет и Димят за бели вина и Мавруд, Гъмза, Мелник и Рубин (кръстоска от Небиоло и Сира) за червени. Най-перспективен от тях изглежда Маврудът, макар че понякога предизвиква противоречиви коментари сред енолозите. Създаденият от историята и медиите образ на това вино като тежко, плътно и силно често се разминава с действителния потенциал на гроздето и това кара технолозите да полагат особени усилия, за да отговорят на очакванията. Като особено успешен експеримент в тази посока трябва да се посочи мавруда „Виница” на винарна „Загрей”, произведен за първи път през миналата година по технология на италианското амароне от завехнало грозде. Но траен интерес могат да предизвикат дори и два-три качествени местни сорта. Нека в тази връзка споменем, че Австрия дължи своята бурно растяща през последните години винарска слава изключително на своя Грюнер велтлинер и по-малко на Ризлинг, Блауфренкиш и Санкт Лаурент.
В момента в България има около 250 промишлени винарни с капацитет от 50000 до 80 000 тона, които предлагат вина със собствени търговски марки. Повечето са нови, модерно оборудвани и сравнително малки изби, които през последните няколко години постепенно започнаха да градят един нов и по-привлекателен образ на българското вино. Като водещи в този процес трябва да бъдат посочени „Домейн Бойар”, „Беса Вали”, „Катаржина”, „Кастра Рубра”, „Миролио”, „Дамяница” и „Тера Тангра”, а от по-малките бутикови винарни, вниманието привличат „Шато дьо Вал”, „Санта Сара”, „Синтика”, „Малката звезда”, „Боровица”, „Винарна Варна”, „Винарна Русе”, „Румелия” (с Мерул) и др. Отделни вина като „Solitaire” на „Домейн Бойар”, „Dux” на винарна „Боровица”, „Енира” на „Беса вали”, „Рото” на „Тера Тангра”, „Соето”, „Грео” и „Хипноза” на „Логодаж”, „Рубаят” на Винекс „Преслав”, „Уникато” и „Комета” на „Дамяница” очертават горното ниво в качеството, което индустрията може да постигне. Проблемът при повечето от тях е, че са доста надценени. В това отношение натискът на чуждите вина на българския пазар, съчетан с растящата винена култура през последните години, може да се окаже благоприятен и да принуди българските производители да регулират цените.
У нас все още е трудно да се говори за тероари в строгия смисъл. Понякога изглежда по-лесно да се разпознае почерка на технолога. В миналото големите винарни изкупуваха грозде в цялата страна, поради което и вкусовете бяха често пъти унифицирани. Новите лозови насаждения, от които се очаква да покажат действителния потенциал на страната, все още са млади. Трябва да минат поне десет години. Въпреки това, повечето инвеститори в тази област вярват, че не е далеч денят, когато хубавото българско вино ще бъде на фокус в световните форуми, както стана през последните десетина години с по-рано пренебрегвани винени дестинации като Южна Италия, Австрия и дори Гърция.

Добави към любими