Царица... с фас в ръката
За кратък период издаде няколко книги. Кои са критериите ти при писане?
Нямам критерии, имам критерии при четене. Когато пиша - пиша, а когато чета, се отделям от текста, от мисълта че аз съм го създала. Като обикновен читател най-много си харесвам разказа Walk of love. Това е най-доброто нещо от мен. Написах го специално за сборника “Секс off”, по молба на съставителката Пепа Витанова, но го включих и в новата си книга “Фасове”.
Какво те провокира в една книга, за да я дочетеш до края?
Още началото, ако ме хване. Дори да е много тъжна. Никога няма да забравя преди две лета, на един басейн във Варна чета “Майки” на Теодора Димова и плача. Но не от това, че е тъжна книгата, а от щастие. Че може нещо да бъде разказано по този начин. Винаги плача от щастие, вълнувам се, когато видя нещо много хубаво.
Шумът около “Образцов дом” ли те провокира да продължиш?
Това са неща, които не съм регулирала. “Образцов дом” беше абсолютно спонтанна, дори не очаквах, че ще бъде издадена. Просто си запълвах времето, чувствах се щастлива. С приятелката ми решихме ей така, да си направим експеримент и я изпратихме за конкурса “Развитие”. Преди това писателят Георги Господинов, ми каза: “Много трудно ще те приемат в тези среди”. Бяхме суперизненадани, когато дойде новината - номинирани! Шокиращо - сред петте, заедно с Теодора Димова и Едвин Сугарев! Спомням си как четяхме и си представяхме, че сме Боян Биолчев, Валери Найденов, Алек Попов - мъжките очи от журито, много се забавлявахме. Ако питаш мен, “30 неизвинени” е най-добрата ми книга и най-неуспешната. Тя е с много герои, сюжети, преплетени съдби, като сложно монтиран филм. Много я обичам.
Един ден се огледах в компютъра си и видях много неща, които събрах във “Фасове”. Всъщност това е сборник с разкази, статии от списания, цитати от дневник, симпатични SMS-и, стихотворения. Любен Дилов участва активно в книгата. В нея има едни черни полета - правил е забележки под всяко произведение, които сме нарекли субтитри.
Как измисляш заглавията?
Спонтанно. “Фасове” дойде от едно разказче, в което говорех за фасове от изпушено минало, хареса ми като фраза, но ставаше дълго. Концептуално е - наистина това са остатъци. За “Образцов дом” беше много трудно. Мислих го дълго време. Беше “Уволнете чистачките”, беше “Любовта на пчелите”.
Чувстваш ли се затворена, зад някаква решетка?
Да. Затворена в себе си, приятелите ми, хората които ме разбират. А иначе съм съвсем свободна, правя това, което искам. В служебен план се чувствам прекрасно. В личен - отвратително.
Кое ти дава разнообразие в живота?
Не ми трябва разнообразие, аз не го търся. На мен не ми е скучно със себе си, още не съм си доскучала и това ме радва.
Къде остави театъра и песента?
Актьорството си е нещо, което винаги може да избухне и да се прибере. Но музиката и моята група Matchpoint са ми ужасно важни. Много се радвам, че в книгата “Фасове” има цял наш концертен албум. Момчетата са прекрасни. Не познавам друга група, в която да има толкова любов, хармония, приятните усещания са дори на репетиция. Всеки месец имаме по 3-4 концерта: в Пловдив, в София, предстои в Асеновград. Щастлива съм с Matchpoint, с приятелите, с работата.
Най-близкото нещо, което ти предстои?
Театрално представление - комедия. Заминавам за Пловдив. Започваме репетиция на нашите сцени с Людмила Сланева и Виктория Колева. Постановката ще играем в София, в Сатиричния театър.
Добави към любимиПоследни коментари
Няма добавени коментари!Добави коментар
Ако желаете да добавите коментар моля влезте, използвайки формата вляво.Ако не сте регистрирани това може да направите тук!
