Да напишеш книга на шестнадесет...
Да напишеш книга на шестнадесет...
“Ей сега ще напиша книга”, си казва Снежина Маринова, когато е на 15 години. И започва да пише – направо на английски език. Съобщава и на своите родители решението си. “Ами... пиши”, казват ù те, но не мислят, че това е сериозно. Когато Снежина е на 16 години, книгата е завършена. Сега е на 17 и творбата й “Fried Eggs, Bandages and High School Drama” е издадена – 300 страници, написани на чудесен език. Това е първата у нас чиклит (от chik – момиче, жена и lit. – литература) книга и първата книга, издадена в печатен и електронен вариант.
Как стигна до решението да напишеш книга?
Чела съм много книги и обичам да чета. Майка ми може и да не вярва, но е така. Истина е също, че в сравнение с нея и баща ми аз дори по цели нощи да не спя, не мога да прочета количеството книги, каквото те изчитат.
Наскоро прочетох “Под игото” – най-невероятната книга, и се радвам, че преоткрих класика ни Вазов. Любим автор ми е Селинджър. Агата Кристи също ми харесва. Мегън Маккафърли е съвременна писателка, чиито книги ме вдъхновяват. След като прочетох “Sloppy Firsts”, реших, че и аз ще напиша книга. И написах...
И то на английски?
Да. Защо на английски, ме питат всички. За мен езикът е само форма на изразяване. В случая аз съм повлияна от американски филми, американска литература. И действието в моята книга не се развива в България. Затова реших, че е нереално да опиша на български герои, които всъщност са в друга държава, в друга среда.
Засега единственият ми жив контакт с англоезична държава е, когато бях на лятно училище за един месец в Англия. Лондон ме очарова, толкова ведър град.
Чувстваш ли се по-различно?
Не смятам, че съм по-различна от преди. Дават ме по телевизии, интервюират ме за списания, вестници, но никога не съм си казала: “Хей, колко съм добра, издадох книга, хората ме познават. Хайде, сега ще правя каквото си искам...”. Не. Аз просто направих нещо, което исках – написах книга. И това беше приятно, вълнуващо, интересно, забавно... Продължавам да ходя на уроци по английски – има още толкова много да уча...
Какви са реакциите на съученици, учители?
На представянето на книгата бях поканила много хора и всички те ме уважиха с присъствието си. Един приятел, който също искаше да напише книга, но просто се оказа не толкова постоянен, ми каза, че съм осъществила негова мечта. Съучениците ми наистина искрено се радват и няма завист.
Какъв тийнейджър си ти?
Много скучен. Нищо не правя. В смисъл, не ходя на дискотеки – просто не обичам; не пия, не пуша – не са ми интересни подобни неща. Напоследък започнах да излизам повече с приятели. Много съм суетна, за мен е важно как изглеждам. Някакви особени проблеми нямам. Уча в 35 СОУ, в 11-и клас съм. В училище бих казала дори, че ми е скучно. Все пак имам любим предмет – физика. Госпожата ни по немски език е невероятна и много ми харесва. Между мен и родителите ми има разбирателство. Каквото казвам на тях, това казвам и на приятели, и на учители. Радвам се, че майка ми не е от онези деспотични родители. Винаги ми е давала свобода и възможност сама да решавам. Искам само да е по-спокойна и да не се притеснява, когато излизам. Да, за нея аз съм малкото детенце. Но аз вече мога да се грижа за себе си и мисля, че съм достатъчно отговорна.
Догодина завършваш училище. Какви са плановете ти?
Искам да уча в чужбина, да съм щастлива и да работя това, което ми харесва. А после да се върна в България и да направя нещо значимо за моята страна. Да помогна за нейното развитие.
Добави към любимиПоследни коментари
Няма добавени коментари!Добави коментар
Ако желаете да добавите коментар моля влезте, използвайки формата вляво.Ако не сте регистрирани това може да направите тук!
