Денят започва да нараства от Андреевден.

На 30 ноември Православната църква отбелязва с празнична литургия деня на Свети Андрей Първозвани. Той е един от Дванадесетте апостоли, който проповядвал християнското учение сред балканските и причерноморските народи. Умира в гръцкия град Патра, разпънат на кръст, с формата на буквата “Х”. По-късно в иконографията този символ е наречен “Андреев кръст”.

По българските земи Андреевден се нарича още Мечкинден. Според преданието Свети Андрей бил отшелник в планината и там обработвал малка нива с единствения ?и вол. Но един ден мечка изяла животното. Разгневил се Андрей, уловил звяра и го впрегнал в ралото. Оттогава яздел мечката и с нейна помощ обработвал земята си. Затова светецът се тачи и като покровител на най-свирепите животни по нашите земи. На този ден преди изгрев слънце най-възрастната жена в дома взема шепа варени царевични зърна и ги хвърля нагоре в комина с думите: “На ти, мецо, варен кукуруз, че да не ядеш суровия”.

Според традициите 30 ноември се нарича още Ендрин или Едрей. Оттогава денят зап?чва да расте. Предишната вечер се приготвят варива - жито, леща, царевица, фасул... Всичко, което се сее на полето. Това се прави, за да наедреят посевите така, както и сварените зърна. Всички в къщата трябва да опитат от тях, дава се дори и на домашните животни. В някои краища на България стопанките раздават и на съседите за здраве. А другаде е точно обратното - не се дава на външни хора, за да не се изнесе плодородието от дома.

Така са почитали Андреев ден старите българи, а в някои краища на страната традицията се е запазила и досега. Днес обаче 30 ноември се празнува повече като имен ден на Андрей, Андриана и Андро, не забравяйте да им честитите!