Екопътеката край Априлци - поезия в зелено
Самото стигане до екопътеката е истинско приключение, защото никъде няма табели. Трябва да се справяте сами, само с една карта в ръка -чувствате се като Индиана Джоунс. От последния хотелиер преди дивото, откъдето “нататък са само мечките”, както се шегува той, научавате, че първо трябва да се стигне до ВЕЦ-а, а оттам нагоре пътеката ви очаква. Първоначално тя е широка и минава под дървена арка с надпис “Национален парк “Централен Балкан”. После стигате до ВЕЦ-а, тъкмо когато сте се отказали. На телената му ограда дори има закачена табела: улица “Пръскалска”! Все още се намирате в район с улици, макар че определението “улица” отдавна не може да се приложи към коловоза от цветя и трева, по който крачите. Вървите по пътека, гъсто обрасла с тъмнозелени шубраци, в росната сянка на които се крият срамежливи момини сълзи...
Малко по-нагоре се озовавате пред ниска дървена оградка и порта, до която е поставен надпис за екопътеката. Отваряте я, минавате и пак я затваряте. Така трябва. Отвъд нея лежи един друг свят - непознат, мистичен, сякаш изплувал от северните народни предания, изпълнен с елфи и тролове... Всичко е потънало в мъх, в плътна зеленина, дори небето и тишината са зелени, увиснали мрачно над пътеката - а тя се вие напред, губеща се в безкрая на гората. Посрещат ви полегнали на една страна огромни скални отломъци, покрити с плътни слоеве мъх, сякаш са се завили с одеяло... Пътеката лъкатуши между тях, провира се под огромните дървета, от чиито клони са провиснали кичури мъх, увенчани с дъждовни капки. Въздухът е лек и чист, влажен и свеж като изворна вода, диша се спокойно и неусетно. На страж покрай пътеката стоят исполински скали, прикрити с тонове мъх, който ги прави невидими, докато не ги приближите. На един от тях е издълбано изображението на мечка - знакът на национален парк “Централен Балкан”.
Идва време и за първото мостче, сковано от трупи дървета. От него се открива вълшебна гледка към околностите на екопътеката - земята почти не се вижда, изпъстрена със зелен килим и паднали дървета, по които лазят мравки... Вляво се вижда дупката на някакво животно, със завеса от треви, увиснали над входа... или пък тук живее малък, пакостлив трол, който всеки момент ще изскочи с рошавата си глава и ще ви уплаши.
Пътешествието по екопътеката е пътешествие през приказки и легенди, обагрени в зелено - не по-малко от 40 мин. вие сте в плен на природното вълшебство и крачите през митичната земя - туфи трева, папрати и коприва обвиват скалите и камъните, пръснати около пътеката. Над нея е тихо - чуват се само коприненомеките звуци и еднообразното шумолене, които изпълват храстите.
Прекосявате второто и третото мостче, краят на което просветлява, и разбирате, че сте стигнали водопада - то завива, измъква се от зеления полумрак и се изкачва над струпани морени, зад които се разлива морето от зеленина, обградено от гранитната скала, разцепена по средата от вода. Канарите в далечината, които спират хоризонта, са насечени сякаш на три, а водопадът е издълбал улей в тях. Тесният канал усилва напора на водата, която буквално изригва в празното пространство под него. Разпенената маса лети бясно надолу, разбива се в първата издадена скала и руква в многобройни ръкави надолу по останалите. Слънцето грее, сякаш разтопено стъкло трепти на небето, и заедно с водопада изнася шоу от светлина и вода, което само природата е способна да създаде. Това представлява Видимското пръскало - една незавършена симфония от камък и вода, която постоянно се мени.
Добави към любимиПоследни коментари
Няма добавени коментари!Добави коментар
Ако желаете да добавите коментар моля влезте, използвайки формата вляво.Ако не сте регистрирани това може да направите тук!
