Гозби с билки
В един български средновековен апокриф се разказва как Бог създал човека от кал, а дяволът веднага след това надупчил тялото му с игла. За да поправи злината, Господ поставил във всяка от дупките по една трева и я благословил да стане лековита. Една от дупките обаче останала празна и през нея в човешкото тяло започнали да се промъкват болестите. Този метафоричен разказ твърде точно отразява особеното значение на билките в живота на човека. Необятният свят на растенията винаги е бил обвързан с внушението за нещо тайнствено и мистично. Да бъдеш посветен в техния живот, да познаваш техните свойства, да знаеш кои от тях и как точно направляват живота на човека, в миналото се е смятало за особена власт, отстъпена от боговете единствено на жреците. Изглежда по-късно това знание са си присвоили лекарите и готвачите. Така чрез билките през вековете е установена една ненакърнима връзка между кухнята и медицината, т.е. между добрата храна и доброто здраве.
В повечето митологии е затвърдено убеждението, че местата, където растат билки, не са случайни. Това са магически пространства, в които земният човешки свят се среща с тайнствения отвъден свят. Подходящото време за бране на билки също не е случайно, а специално. Според народното вярване,
най-лековити са набраните преди изгрев
слънце на Гергьовден (6 май), Спасовден (Възнесение Господне – 40-ия ден след Великден), Еньовден (24 юни) и през Русалската неделя (седмицата след Петдесетница). Но нощта срещу Еньовден се смята за най-подходящото време. Църквата отбелязва тогава рождението на св. Йоан Кръстител, а народът нарича този празник още св. Иван Бильобер и св. Иван Летни. Вярвало се е, че в нощта срещу празника "небето се отваря", видимият и невидимият свят се сливат, звездите слизат на земята и омайват тревите и цветята, като им придават магични свойства. В тази нощ пространствените и времеви граници между реалния и отвъдния свят изчезват, по земята тръгват самодиви, вампири, магьосници и врачки. Тогава могат да се видят закопани в земята съкровища и стават всякакви невероятни случки, каквито описва Гогол в новелата "Нощ срещу Еньовден".
През Средновековието сред европейските народи е било доста разпространено вярването, че първите лековити билки хората са открили на хълма Голгота. Смятало се е, че
първият босилек е израснал на Божи гроб,
което обяснява и устойчивото присъствие на тази билка в различни християнски ритуали. Свещеникът ръси светена вода с китка босилек за здраве, босилек се слага върху шапката на новороденото и върху кърпата на родилката, използва се при украсата на сватбарското знаме. Китка босилек се слага и в ръцете на мъртвеца, поради което някои хора отбягват тази забележителна подправка. Пресният босилек придава особено характерен (леко възторжен) вкус на летните гозби и салати. Той винаги е добре дошъл там, където има домати и добавя елегантна нотка в мириса на чесъна, поради което е една от най-важните подправки в средиземноморската и по-специално в италианската кухня.
В модерната кухня билките често се оказват разковниче за добрия вкус. Има ястия, които биха били невъзможни без точно определени пресни или сухи треви. Агнешкото си иска джоджен, мащерка или розмарин, както и рибената чорба не става без девесил.
Изглежда съществува някакъв заложен в природата на човека атавистичен усет за
връзката между вкусното и полезното,
защото повечето подправки имат и някакви ако не лечебни, поне профилактични свойства. За босилека, например, е известно, че действа антисептично, както и повечето лютиви подправки, а в райони, където често се използва куркума, е установено, че хората рядко страдат от болестта на Алцхаймер.
В традиционната българска кухня се използват много и различни подправки. Близостта с Ориента и старите търговски пътища е предопределила още от Средновековието навлизането на екзотични източни подправки като черен пипер, канела, карамфил и индийско орехче. По-късно от Америка идват бахар и ванилия. Типичните български подправки обаче са други, това най-често са билки, независимо култивирани или не.
Най-характерна е чубрицата,
която поради леко лютивия си вкус може да замества черния пипер. Използва се предимно при варива като фасул, леща и грах. За чужденците ароматът й понякога изглежда странен и не я харесват. Репертоарът на задължителните кухненски треви и листа включва също магданоз, копър, целина, джоджен, босилек, дафинов лист. По-рядко се използват естрагон (тарос), мащерка, риган, сминдух, кориандър, майорана и джинджифил. Някои пролетни билки присъстват в ястията като основен продукт. От киселец се готвят супи и сосове, от левурда (див чесън) се прави салата, а от коприва се прави почти всичко – супа, яхния, кюфтета, баница.
Всяка от тези треви съдържа някакви етерични масла, на които дължи вкуса, аромата, както и някои лечебно-профилактични свойства. Чубрицата благоприятства храносмилането и понижава кръвното налягане, както и девесилът. Джинджифилът помага при простуда и кашлица, киселецът действа тонизиращо при пролетна умора заради високото съдържание на витамин С. Джодженът облекчава дишането и затяга стомаха, риганът и мащерката успокояват нервите и облекчават съня. Розмаринът ободрява и възбужда апетита, магданозът и сминдухът минават за афродизиаци. А копривата, според билкарите, е малка аптека и лекува почти всичко - от анемия и разширени вени до ревматизъм и косопад.
Добави към любимиПоследни коментари
Няма добавени коментари!Добави коментар
Ако желаете да добавите коментар моля влезте, използвайки формата вляво.Ако не сте регистрирани това може да направите тук!
