ИГРА НА ИДЕИ
Орлин Дворянов е завършил стенопис в Художествената академия, но от около 20 години се занимава с концептуално изкуство. Участвал е в толкова много изложби у нас и в чужбина, че вече е спрял да ги брои.
Преподавател е в Софийския университет “Св. Кл. Охридски”. Той е първият доктор по методика на изобразителното изкуство. Защитил е докторат с тема за неконвенционални форми в обучението по изобразително изкуство и е първият доцент, който преподава пърформанс и хепънинг в България.
Разговорът ни с него ви приканва към игра на идеи за съвременното изкуство.
Границите
на изкуството се разширяват. Двадесети век допуска всякакви синтезни форми, експерименти и пр. И аз като автор съм свободен да правя каквото искам. И да се коментира дали това е правилно, или не, е абсурд за изкуството. Двадесети век, общо взето, е успял да надскочи правилата. Ето защо си мисля, че лекциите и упражненията, които водя в СУ за концептуалното изкуство, са от значение за студентите. Те трябва да се освободят като бъдещи преподаватели, да могат да комуникират, да бъдат по-отворени към новостите.
Според мен в днешно време е необходима една по-голяма атрактивност. Защото ние сме достатъчно наситени с образи. По-скоро трябва да бъдем тласнати към някакво мислене чрез изкуството.
Възприемането
Неконцептуалните форми в изкуството нямаше да бъдат наричани така, ако бяха лесно разбираеми. Хубаво е, че никога не сме оставали без публика. Дали пърформанс, дали изложба – винаги има млади хора, които се интересуват. Естествено, не всеки разбира същността на този тип изкуство.
Концепцията на формите е в това, че материалът е идеята, а не това, което се представя на живо – предмети или действие. На практика тя се явява провокация на автора към зрителя. И ако зрителят успее да бъде провокиран, сам си довършва идеята. Авторът по-скоро инициира тази игра на задаване на въпроси и отговори.
В изкуството от едната страна е осезаемото – една картина или скулптура, колкото и да е абстрактна, може все пак да се фиксира в някакъв художествен предмет, а от другата страна е идеята – това задаване на въпроси, което може да бъде и на по-ниско, и на по-високо ниво; тази игра с идеи, която създава интересен тип произведения за културния и ерудиран човек.
Идеята
на съвременното изкуство е да бъде адекватно на глобализма. Добре е човек да съзнава откъде тръгва. Този въпрос тепърва ще си го задаваме.
И германците, и англичаните, колкото и да са различни творбите им, си приличат по отношението – носят една англосаксонска характеристика. Далеч “по-живи” са например испанците.
За живописта знаем, че българинът е много особен като цветово чувство, музикалност, но същото важи и за концептуалното изкуство. Би било интересно да се отстояват някакви проблеми, които са наши, но рефлектират върху глобалното.

Характерът
на българите е интересен за останалите нации. Аз от дълги години обикалям Европа и смятам, че ние сме много жизнени, комуникативни и поливалентни. Навсякъде, където сме работили, ние, българите, се оказваме тези, които осъществяват връзка между отделните групи. Затова е доста неприятно, ако тръгнем да подражаваме на нещо, което е утвърдено. Така само ще се изгубим. Насочването към корените, независимо че правим съвременно изкуство, ни прави силни и уникални.
Имам наблюдение и от другата страна – чужденци, които са идвали у нас. Те не могат да си представят, че няма отново да дойдат в България. За тях тук е блажено място. Те се чувстват различно. Една германка ми беше казала, че за нея България е друг начин на живот, друго усещане и това я обогатява. Тя живее и работи в Германия, но редовно се завръща за по 2–3 месеца в България. И смята това за изключително важно за нея. И за нас може би е от значение за по няколко месеца да ходим там – и ние има на какво да се учим.
Провокацията
за мен е любовта. Тя ентусиазира, дава тласък човек да направи много неща. Изключително се стимулирам от това да имам още и още работа, още и още идеи. Това, че работя с млади хора, ме държи постоянно във форма. Все повече се замислям, че реално нямам време да се разпилявам, имам толкова много неща за мислене и реализиране. И бързам да правя повече и повече.
Текст: Борислава Байкушева- Бонева
Снимки: Лиляна Дворянова

Последни коментари
Добави коментар
Ако желаете да добавите коментар моля влезте, използвайки формата вляво.Ако не сте регистрирани това може да направите тук!
tritioume