Виното и изкуството да не се старее

Естественият роман на Георги Господинов

Огненият празник Св. Константин и Елена

Банско: там, където звънят камъните на Глазне

Дискретният чар на винената колекция

Колекционирането на вина е страст, която през последните години намира все повече последователи в България. За мнозина това може да изглежда странно, защото в миналото у нас не е имало традиция в тази област, а и българската винарска индустрия ...

В добра глава – сто ръце

Книга, сътворена изцяло от български деца, представя любими български пословици и поговорки на 13 езика

Колани кованци

В антропоморфната представа на индоевропейците за света поясът определя границата между долната и горната част на човешкото тяло. В древността той е сред елементите на костюма, които имат най-висока семиотична стойност. Получаването на пояс ...

Н. Пр. Херардо Суарес Алварес: Българите са кубинците на Балканите

Херардо Суарес Алварес е роден през 1961 г. в село, разположено на около петдесет километра на юг от столицата Хавана. Там завършва началното и средното си образование. От 1980 до 1985 г. следва и се дипломира в Държавния институт за международни ...

Начало >> Статии >> Отечество любезно >> Каменното село Лещен

Каменното село Лещен

12.01.2010, Hellyana H

Текст и снимки: Сава Чапанов

Малцина вероятно са чували за това малко селце в Родопите и може би малко незаслужено то продължава да седи забулено в сянката на архитектурния резерват Ковачевица. Ето защо искам да споделя моето усещане, свързано с това място, като се надявам рано или късно и вие да се докоснете до него.
Лещен всъщност не прилича много на другите села, които съм виждал. Тук няма големи дворове, нито непрекъснато щуращ се насам-натам добитък. Няколко са символите на селото, които най-добре го характеризират: старите каменни къщи, покрити с тиклени плочи, с кокетни комини и пъстри чардаци, които навяват носталгия по отминали дни; превъзходното кръчме с менюта на дървени плочки и безобразно вкусни гозби, което няма име, защото е единствено; галерията на поета Борис Христов и жена му – талантливата художничка Дария; изумителната гледка към планините.
От местните разбрахме, че в това селце има неписано архитектурно правило, според което

всички къщи трябва да са
със северозападно изложение

Както се досещате, в това няма нищо случайно. Гледката, която се разкрива пред човек, отправил взор по посока на залязващото слънце, е умопомрачителна! Тъй като селото леко е полегнало върху южния склон на Западните Родопи, под него се разкриват чудни равнини, нашарени с овощни дръвчета и кокетни набраздени ниви. Зад тях в далечината величествено простира побелялата си снага гигантът Пирин. Няма човек, който да остане равнодушен пред това смайващо сетивата зрелище. Не случайно селото се е превърнало в любимо място на не един творец, черпещ вдъхновение от чудесата на природата. Много чужденци, също подмамени от мистичното великолепие на това място, бързат да купуват къщи и земи в района с идеята да си осигурят неповторимо място за отдих, където един ден да прекарат старините си.
Понякога единственото нещо, от което човек има нужда, е да излезе от вихъра на времето, а в Лещен то наистина тече по свой магичен начин. Местните хора се майтапят, че "ако искате да забравите международното положение, добре е да дойдете в Лещен". Шегата им е по повод стар лозунг: “Да живее международното положение”, изписан навремето върху сградата на кметството от наши кинематографисти, когато
300-годишните къщи в този край
служели за декор на филми

Природата също е подходящ декор. Като се разположиш на чардака в някоя от местните къщи, можеш да видиш как в небето се разиграва истински природен спектакъл, в който ту слънцето пронизва с ярките си лъчи стелещите се мъгли, ту бива загърнато със сива пелерина от непокорни облачета, появили се сякаш от нищото. В такива моменти ми се иска да бях импресионист, за да нарисувам всичко това, защото нито думите, нито фотографиите са достатъчни, за да опишат усещането ми след краткия престой в селцето.
Когато си в Лещен си заслужава да се отбиеш до къщата на Борис Христов. Необезпокояван от шума на големия град, “отшелникът” е превърнал живота си в поезия. Можете да разгледате всичките му поетични и философски произведения, както и творбите на съпругата му Дария и техни приятели под музикалния фон на подбрани клавирни изпълнения в уютната им галерия. Лесно ще я откриете: намира се в ляво от пътя, надолу по каменните стълбички, обсипани със златисти листа.
След всичко това, единственото, което ви остава, е да слезете във фантастичното кръчме, издържано в стила на предосвобожденския минимализъм, да изпиете чаша превъзходно червено вино с кюфтенца от кълцано месо и за финал да обърнете чашка ароматно кафе, съчетано с няколко парченца истински рачел (сладко от тиква, обработена по специална класическа технология и шпикована с орехи).
За мен село Лещен е мехлем за сетивата, който е в състояние значително да повлияе на душевното благоразположение и творческата нагласа на човек. Предозирането на каквото и да е тук трудно може да доведе до негативни странични ефекти, освен може би до такива в областта на талията. Посетете, вкусете и изживейте това приказно място. Няма да сбъркате.