• RSS
• Условия
• Абонамент
• Екип
• Реклама
• Интерактивно списание

вход

• 
• Новини
• Културен афиш
• Отечество любезно
• Отвъд времето
• География на виното
• Приключения на вкуса
• Лице
• Пътешествие
• Интервю
• Книги
• Антиквариат
• Дипломати
• Без граници
• Скитник
• Made in BG
• Арт
• Hi-Tech
• Мениджъри
• Български светини
• Вертикална граница

Каменното село Лещен

Текст и снимки: Сава Чапанов

Малцина вероятно са чували за това малко селце в Родопите и може би малко незаслужено то продължава да седи забулено в сянката на архитектурния резерват Ковачевица. Ето защо искам да споделя моето усещане, свързано с това място, като се надявам рано или късно и вие да се докоснете до него.
Лещен всъщност не прилича много на другите села, които съм виждал. Тук няма големи дворове, нито непрекъснато щуращ се насам-натам добитък. Няколко са символите на селото, които най-добре го характеризират: старите каменни къщи, покрити с тиклени плочи, с кокетни комини и пъстри чардаци, които навяват носталгия по отминали дни; превъзходното кръчме с менюта на дървени плочки и безобразно вкусни гозби, което няма име, защото е единствено; галерията на поета Борис Христов и жена му – талантливата художничка Дария; изумителната гледка към планините.
От местните разбрахме, че в това селце има неписано архитектурно правило, според което

всички къщи трябва да са
със северозападно изложение

Както се досещате, в това няма нищо случайно. Гледката, която се разкрива пред човек, отправил взор по посока на залязващото слънце, е умопомрачителна! Тъй като селото леко е полегнало върху южния склон на Западните Родопи, под него се разкриват чудни равнини, нашарени с овощни дръвчета и кокетни набраздени ниви. Зад тях в далечината величествено простира побелялата си снага гигантът Пирин. Няма човек, който да остане равнодушен пред това смайващо сетивата зрелище. Не случайно селото се е превърнало в любимо място на не един творец, черпещ вдъхновение от чудесата на природата. Много чужденци, също подмамени от мистичното великолепие на това място, бързат да купуват къщи и земи в района с идеята да си осигурят неповторимо място за отдих, където един ден да прекарат старините си.
Понякога единственото нещо, от което човек има нужда, е да излезе от вихъра на времето, а в Лещен то наистина тече по свой магичен начин. Местните хора се майтапят, че "ако искате да забравите международното положение, добре е да дойдете в Лещен". Шегата им е по повод стар лозунг: “Да живее международното положение”, изписан навремето върху сградата на кметството от наши кинематографисти, когато
300-годишните къщи в този край
служели за декор на филми

Природата също е подходящ декор. Като се разположиш на чардака в някоя от местните къщи, можеш да видиш как в небето се разиграва истински природен спектакъл, в който ту слънцето пронизва с ярките си лъчи стелещите се мъгли, ту бива загърнато със сива пелерина от непокорни облачета, появили се сякаш от нищото. В такива моменти ми се иска да бях импресионист, за да нарисувам всичко това, защото нито думите, нито фотографиите са достатъчни, за да опишат усещането ми след краткия престой в селцето.
Когато си в Лещен си заслужава да се отбиеш до къщата на Борис Христов. Необезпокояван от шума на големия град, “отшелникът” е превърнал живота си в поезия. Можете да разгледате всичките му поетични и философски произведения, както и творбите на съпругата му Дария и техни приятели под музикалния фон на подбрани клавирни изпълнения в уютната им галерия. Лесно ще я откриете: намира се в ляво от пътя, надолу по каменните стълбички, обсипани със златисти листа.
След всичко това, единственото, което ви остава, е да слезете във фантастичното кръчме, издържано в стила на предосвобожденския минимализъм, да изпиете чаша превъзходно червено вино с кюфтенца от кълцано месо и за финал да обърнете чашка ароматно кафе, съчетано с няколко парченца истински рачел (сладко от тиква, обработена по специална класическа технология и шпикована с орехи).
За мен село Лещен е мехлем за сетивата, който е в състояние значително да повлияе на душевното благоразположение и творческата нагласа на човек. Предозирането на каквото и да е тук трудно може да доведе до негативни странични ефекти, освен може би до такива в областта на талията. Посетете, вкусете и изживейте това приказно място. Няма да сбъркате.

Последни коментари

вижте всички коментари

Добави коментар

Ако желаете да добавите коментар моля влезте, използвайки формата вляво.
Ако не сте регистрирани това може да направите тук!

Животът в розово

Топлите пролетни и летни вечери често изправят ценителите на хубавото вино пред едно колебание – бяло или червено? Да се пие само бяло е скучно, а в хубавото червено вино понякога има драматизъм, ...

Чапа и изкуството да закриляш градове

Целият свят е изложбена зала за скулптора Георги Чапкънов, носител на наградата за съвършенство на името на Хенри Мур

Кланът Халваджиян

Как Магърдич тръгна от бетонов възел и положи началото на арменската династия в българския шоубизнес

Смолянският край: родопска приказка

В сърцето на Родопите, по долините на реките Черна и Бяла, сякаш полегнал да съзерцава звездите, е протегнал снагата си Смолян - събрал в едно дивна природа, старинна и модерна архитектура, живи ...