Картините отразяват порива на моята душа

Евгения Тотева е строителен техник по образование. Развивала е собствен бизнес като част от работата й е била свързана с вътрешен и външен дизайн и оформление. Преди пет години, малко неочаквано, започва да рисува. Рисува предимно нощем, тъй като денят й е погълнат от работа.

Разкажете откога започнахте да се занимавате с рисуване

Случи се в труден за мен момент. Две от децата ми заминаха да учат в чужбина, а това е тежък момент за всяка майка, която е посветила до този момент живота си на тях. Тогава попаднах на обява за арт-курс. Обадих се, за да се запиша и всичко стана много бързо. Започнах да рисувам в група. Всичко беше като игра, като забавление. Дават ти боя, слагаш я на пръста и рисуваш. Мажех се, цапах се – точно като дете. Предполагам, че преподавателката още в началото е видяла, че може и да се получи нещо. А аз имах нужда просто да сменя посоката към нещо по-нетрадиционно, различно от всичко, което съм правила до момента. След това продължих да рисувам сама вкъщи. Децата ми знаеха, че рисувам, но си мислеха, че не е нещо сериозно. Когато голямата ми дъщеря се върна от Виена и видя какво правя, тя се разплака. Вече си давам сметка, че рисувам съзнателно – пет години са твърде много време.

Първите ми картини бяха знаменателни с това, че почти във всяка имаше очи, лице, физиономия. А аз и досега не знам какво рисувам. Тръгвам с някакъв детайл без предварителна идея за нещо определено.

А защо рисувате с пръсти? Какво е преимуществото пред четката например?

Самият курс, който посещавах, беше такъв – по нетрадиционна живопис. Преподавателката г-жа Бояджиева смята, че този начин на рисуване се води от подсъзнателното ниво, което всеки носи в себе си. Външното проявление невинаги е израз на вътрешното. Учудвам се понякога, че в моментите, когато съм тъжна, рисувам едни от най-хубавите си картини - свежи, шастливи. Картини, в които има слънце. Това ме кара да мисля, че в тях намира отражение стремежът на моята душа, вътрешният порив, независимо от физическото ми състояние към момента. Давам си сметка и за друго – аз нямам тъжни картини. Хората, които ги гледат, споделят, че им действат много добре, чувстват се щастливи, връщат ги към хубави спомени.

Имам един познат лекар, който притежава моя картина и казва, че преди операция погледне ли я, знае, че всичко ще бъде наред. Много пъти са ми задвали въпроси кой движи ръката ми, опитват се да търсят някаква мистика. Да, може и да има мистика. При мен рисуването съвпадна и с друго обстоятелство – загубих обонянието си и след това започнах да рисувам. В момента пръстите ми са толкова чувствителни, че понякога имам чувството, че мога да доловя чрез кожата си настроението на човека до мен. Смятам, че е нормално, когато едно от сетивата ти е отнето, някое от другите да стане по чувствително.

Никога не мога да повторя веднъж нарисувано нещо. Опитвала съм се преди години, но не се е получавало. Творбите са останали част от онзи момент. Картината се е появила тогава, усещането не може да се повтори.

Колко време Ви отнема рисуването на една картина?

Различно е. Повече време ми отнема рисуването на детайла. Една картина мога да я направя за няколко часа, а после дни наред да работя върху някой детайл. Има и такива, които се появяват само с едно пипване на пръстите.

Откъде черпите идеи за своите картини?

Имам добра зрителна памет. Когато пътувам, винаги разглеждам и все остава нещо в съзнанието ми. Понякога една картина може да се появи от чута песен, от изказана мисъл. Голяма част от творбите ми са свързани с природата и цветята.

Все още обаче не съм нарисувала една от мечтите си - моите оранжеви слънчогледи или невени. Някой ден обаче със сигурност ще го направя. Много голямо предизвикателство за мен е да рисувам небе. Обичам небето, то постоянно се мени, винаги е различно.

Какъв е акцентът в последната Ви изложба?

Получих датата за тази изложба много късно. Имах вече картините. Пролетта е сезонът на възраждането, започва новият живот, всичко се събужда. В моята изложба съм сложила картините “Пролетно пречистване" и “Изповед” като основни - първата е провокирана от сезона, а втората свързвам с рождения си ден през април. А и числото три, денят на откриването на изложбата, е любимото ми число.

Как се раждат имената на Вашите картини?

Понякога се появяват от детайла. Например “Пеперудите” на пръв поглед са цветя, и то пролетни цветя. Но ако наблюдаваш картината отдалече, асоциацията е за пеперуди, събудили се за живот. А името и картината “Чаша вино” се роди от стихотворение на Робърт Бърнс.

Как вие самата се пречиствате през пролетта?

Имам една теория за това. Смятам, че състоянието на духа, на мисълта е отражение на състоянието на физическото тяло. Човек не може да не се се сблъсква с ежедневните неприятности, но в такъв момент трябва да се запита дали си заслужава да им отдава голямо значение. Не казвам, че съм идеална, но поне се опитвам да бъда добра. И винаги си казвам, че това, което не ме убива, ме прави по-силна. Човек трябва да се стреми да бъде по-добър всеки ден.