Колани кованци
В антропоморфната представа на индоевропейците за света поясът определя границата между долната и горната част на човешкото тяло. В древността той е сред елементите на костюма, които имат най-висока семиотична стойност. Получаването на пояс е отбелязвало статусен преход както във военната инициация, така и в мистериите. Този атрибут е знак за завършен преход, вероятно поради самата си конструкция - двата му края се скачват и със затварянето на кръга се отбелязва края на цикъла. Поясът е основен атрибут и в женската инициация - бил е знак за девственост. Предците ни смятали, че той притежава магическа сила и пази девствеността на невестата от злите сили, който я заплашват в преходния момент на сватбата. Затова са отвързвали пояса едва в края на сватбения ритуал.
Коланът е характерен акцент и в облеклото на българите. Съществуват исторически догадки, според които в началото на седми век във византийската войска в Египет са употребявани специфични колани, наричани „български”. Те са били привилегия за кавалерията. Езическо-култовото предназначение или амулетната функция на българските колани вероятно е била причината гръцкото духовенство да наложи на българите да приемат светото причастие без колани. Известно е, че този проблем е бил включен в запитванията на българите до папа Николай Първи през 866 г. В отговорите си той отхвърлил тази забрана, тъй като в препасването се криело целомъдрие.
Българските гарнитури към коланите от ранното Средновековие се делят на токи, апликации и накрайници. Закопчалките са с езиче за закрепване с дупка в колана. Характерни са били както за мъжете, така и за жените. През периода на Втората българска държава коланът много рядко е присъствал в женското облекло. Отсъства и от облеклото на селските жени. Колани с метални гарнитури и токи са използвани в отделни случаи само в аристократичния костюм.
Металните колани се разпространяват като накит в българското женско облекло през късното Средновековие и особено през Възраждането. Това е епохата на Османското владичество, чието начало е свързано с различни ориенталски влияния в българската металопластика. Изследователите все още не могат категорично да отговорят на въпросите, свързани с генезиса на специфичния тип колани в българското женско облекло. Засега би могло да се приеме, че те са една адаптирана източна традиция, привнесена в българския бит след завладяването на България от османските турци.
Хилядолетните традиции, обогатени и с ориенталското, и със западноевропейското изкуство, разгарят първичната си жизненост в развитието на златарството – народно творчество с висока професионална специализация.
За изработване на метални колани е използвано сребро с проба около 800, но най-често нископробно сребро (с проба около 500), наричано още „долно” или сачан.
На пазара все по-рядко се появяват добри образци на колани кованци. Висококачествените изделия отдавна са намерили своите собственици в лицето на частни колекционери и музеи и с тях все по-рядко се търгува.
Колани кованци могат да се намерят на нашия пазар с цени от 300 до 5000 евро.
Материалът е подготвен от Весела Томалевска и Кирил Киряков, издатели на „Антикварен годишник” – изданието за български антиквариат.
Добави към любимиПоследни коментари
Няма добавени коментари!Добави коментар
Ако желаете да добавите коментар моля влезте, използвайки формата вляво.Ако не сте регистрирани това може да направите тук!
