МАЯ НЕШКОВА
Има песни, които всички знаем. Има изпълнители, за които аплодисментите не стихват.
Времето е безмилостно и прецизно. Отсява стойностното, истинското, красивото.
И какво по-голямо признание за един творец да издържи на проверката на времето.
Мая Нешкова е певица, доказала се във времето. И въпреки своята 10-годишна пауза от сцената, в момента, в който тя отново се появи, залата е препълнена, цветята са много, обичта на публиката е жива. А хубавите песни се пеят, независимо от поколенията Честит Рожден Ден, Китка за обич, Конче вихрогонче...
Причината за 10-годишната пауза от сцената?
Децата ми. Ако бях станала майка на по-млади години, може би по друг начин щеше да бъде. Но аз толкова години чаках този момент, че когато се родиха дъщерите ми, вече нямаше нищо по-важно за мен на света. И винаги ще е така. Всичко друго ми се виждаше някаква суета. Опитах се да работя, но се оказа стресиращо за мен. Смешно и егоистично ми се видя да задоволявам някаква суета, при положение, че две същества, за които си се борил, имат нужда от теб и ти си всичко за тях. Така аз изцяло се отдадох на моите близначки Йоана и Весела. Сега, когато вече са 11-годишни, постепенно вървим заедно. Аз продължавам с моите концерти и нови проекти. Те – не зная дали ще изберат пътя на музиката, но съм щастлива, че записаха първата си песен – “Училище любимо”.
Най-трудното и най-хубавото в професията на певеца?
Най-трудното в нашата професия е, че трябва да си всеотдаен, да подчиняваш изцяло съществуването си на избрания път като поведение, като емоция, като личен живот. Защото ставаш обществена личност, която е пример за поведение. И не може да не се интересуваш какво е отражението ти в пространството.
Хубавото е, че живееш на криле. Винаги си устремен към красиви, позитивни неща. Духът остава млад. Философите казват, че лекарите и хората на музиката са една крачка над простосмъртните, по-близо са до пътя към висшето.
Когато си на сцената, ти самият влизаш в една магия, която и създаваш. Има моменти, които не можеш да обясниш – как успяваш да изведеш хората от ежедневните грижи, как ти идват точно тези сили, необходими да ги овладееш.
Силата на музиката?
Аз израснах в музикална среда - с много любов и музика. И мечтата ми е била да се занимавам с музика. Сега си давам реална сметка, че това ме е опазило от много неща. Винаги казвам на децата си – имайте мечти и вървете към тях. Така ще се спасите от пороците и вредните навици. С мечтите си човек започва да живее устремено в един свой свят и някак си привлича хубавото към себе си.
Публиката?
Пяла съм и в най-малкото село, и в най-големия град.
И навсякъде нашата публика е чудесна. Тези хора, които са идвали на моите концерти, те са ми дали много със своята любов и признателност, с купищата букети и оставени чувства, които те топлят и те водят напред. И сега – след моята 10-годишна пауза, публиката пак си е същата – искрена и истинска.
Имала съм и много турнета навън, почти в цяла Европа. Случвало ми се е по една или две години да живея в чужбина. Но винаги съм искала да стана по-добра и да се върна тук, в България. Защото тук емоцията е друга. Може една песен да създадем, но да е тук - с моите си корени , за моите хора, за тези, които са ми близки като мислене, като усещане и нагласа.
Какви сме?
В момента оценката за това какви сме е много подходяща, защото влизайки в Европейския съюз трябва да се стремим да запазим своята идентичност. За да не се превърнем в една безлична нация, която се прелива в множеството. Трябва да запазим корените, традициите. С това сме интересни. Ние сме древен народ и имаме какво да покажем на Европа. През 80-те години, когато отидох в Норвегия, бях силно впечатлена. Срещнах се с млади хора, които познаваха цялата си традиционна музика и танци. Познаваха също и всички нови и модни световни течения, но имаха самочувствието да излязат и да изтанцуват едно танго. Тези младежи не живееха с мисълта, че техните 18 години ги задължават да бъдат само модерни. Това да се чувстваш здраво стъпил на земята, да имаш правото да избираш, защото знаеш, видял си – това за мен важното.
Съвременният човек само когато познава своите корени, може да върви напред..
Мисията?
Аз съм може би първата, която превръща в стил използването на фолклорни мотиви в модерната музика и това е моята мисия. Много обичам думата мисия, защото тя е свързана и с думата отговорност..
Корените ми са от северна България. Баща ми, дядо ми, прадядо ми са водели северняшките духови оркестри – този тип музика, темперамент и дух са в мен. Родена съм пък в шопско и съм израснала с духа на шопите. Съпругът ми, от своя страна, носи в себе си македонския привкус и така, без да искам, у мен се е получила една фолклорна симбиоза.
Любовта?
Вече 29 години сме заедно със съпруга ми. И все още има моменти, в които все едно току-що сме се запознали. Както и други, когато само поглед е достатъчен. Нашата любов беше покрай музиката, чрез музиката, посредством музиката. Песента ни събра. И заедно с крилете на музиката и любовта продължаваме да летим.
Интервю:
Борислава Байкушева-Бонева
Добави към любимиПоследни коментари
Няма добавени коментари!Добави коментар
Ако желаете да добавите коментар моля влезте, използвайки формата вляво.Ако не сте регистрирани това може да направите тук!
