Мартин Клепетко, посланик на Република Чехия:България все още пази своята самобитност

Дойдох в България през септември 2006 г., а мисията ми официално започна в началото на ноември, когато представих акредитивните си писма на Президента на България. Дипломатическата ми кариера стартира преди 14 години, недалеч оттук, в бивша Югославия, където служих като член на международна мисия. След това дойде първата ми истинска дипломатическа служба, в Сараево, където изкарах повече от 5 г. и това много ме привърза към Балканите. След две мисии в Близкия изток – Техеран и Багдад, като последната беше и първият посланически пост – Фортуна ме върна в самото сърце на Балканите, България.

Една от причините да съм толкова щастлив от завръщането си на Балканите е фактът, че тук е много лесно и някак естествено да намериш нови приятели. От впечатления ми от България, веднага на второ място се нарежда природата – особено тези кътчета, които все още са почти недокоснати от хората. Всъщност, всички страни, в които съм изпълнявал служба досега, са много красиви, но България е първата, където мога да се движа навсякъде абсолютно свободно.

За съжаление, дипломатическата служба е професия, изискваща големи жертви от близките на дипломатите. Животът на дипломата в чужбина може да изглежда атрактивен и предизвикателен, но тъмната му страна се вижда, когато семействата се завърнат у дома. Съпругата ми, Хелена, отдаден и ентусиазиран учител, се колебаеше дълго време дали да дойде с мен и да се откаже от своята професионална кариера. В края на краищата решихме, че тя и двете ни деца, Вероника и Вит, ще ме посещават в София колкото е възможно по-често през годината, включително и през всички учебни ваканции, но ще продължат да посещават училище в град Зноймо, в южна Моравия.

Както вече споменах, предпочитам по-слабо населените части от страната, предимно в планините. Парадоксално е, че получавам пълна почивка, измъчвайки своето тяло с дълги разходки и екскурзии с катерене из Витоша, Рила, Пирин, Стара планина или другаде, с каране на колело или тичане. Семейството ми, от друга страна, предпочита морето. Миналото лято изкарахме три седмици на Черно море, предимно в Лозенец, където все още не е пренаселено и презастроено както в традиционните курорти. По време на нашите екскурзии изучихме брега от Каварна до Резово и решихме отново да се върнем. Като част от професионалните ми задължения се опитвам да посещавам редовно различни региони в България. Досега съм бил на сравнително много места, което ми помогна доста за да изградя цялостната си представа за България. Някои места като Варна, Велико Търново, Пловдив, Казанлък вече станаха задължителни по моя маршрут.

Не бих искал да използвам тривиални фрази, за да опиша приликите между чехите и българите. По мое мнение, човек може винаги да намери прилики или разлики между два народа, в зависимост от това каква е целта му. Но има няколко неща, които са безспорни: славянските ни произход и езици правят доста лесно разбирането помежду ни, също така и двата народа споделят подобен опит по отношение на комунистическия режим и борбата срещу него, и не последно по важност, чехите са изиграли съществена роля при формирането на новата независима българска държава в края на 19 и началото на 20 в., което винаги се е помнело в България. Почти всеки ден попадам на хора, които могат да говорят чешки, защото някога са учили в моята страна. Днес чешки се учи в три български университета. От друга страна, българската общност в Чехия непрекъснато нараства.

Не е лесно да се каже в няколко думи кое е най-характерното нещо за Чехия. Хората навсякъде по света със сигурност знаят чешката бира или по-скоро бири. Същото се отнася и за традиционния чешки кристал или марката Шкода, за да спомена само три от най-известните ни продукти. Но също така ние се гордеем и сме добре известни с нашето културно наследство – безброй композитори, писатели, поети, художници, филмови режисьори (защо да не споменем Иржи Менцел и последния му филм „Обслужвах английския крал” с участието на Иван Бърнев в главната роля) – но също така и чешкия спорт, наука и т.н. Страната има какво да предложи на посетителите, като започне от столицата Прага и други забележителни градове, замъци и дворци, СПА курорти, голям избор от обозначени туристически маршрути. Очарованието на страната според мен е по-скоро в безкрайното разнообразие, отколкото в отделните внушителни паметници.

Чешките фирми напоследък станаха важни инвеститори в българската икономика. ЧЕЗ, Енеропро, Йелинек, АЗД, Корадо – ще спомена само най-големите – всички те естествено се водят от своите икономически интереси, но също така трябва да се отбележи, че те вкарват в България и нови технологии, съвременни форми на управление, разширяват българския потенциал за износ, плащат си данъците и предлагат много работни места и перспективи за хората. Като такива, чуждестранните инвеститори, сред които и чешките, не само се облагодетелстват, но са и един вид покровители.

Може би е прекалено рано за мен да отговоря на този въпрос, тъй като очаквам да напусна България след около три години. Не мисля, че е нужно да споменавам българското гостоприемство, отвореност и сърдечност – това са добре известни факти и се приемат почти за даденост. Определено винаги ще помня вкусното българско кисело мляко и червените вина. Още отсега мога да кажа, че никога няма да забравя всички хора, с които станахме добри приятели – само че тогава ще са много повече. И като музикант по професия, винаги ще помня българската музика и музиканти. Бях на практика изумен от очарованието на българската народна музика, разнообразието от стилове и ритми, уникалните вокални техники и звук на типичните български инструменти, сред които любимият ми кавал. България изобилства от талантливи млади музиканти, за които за съжаление е трудно да намерят приличен живот тук днес и в голяма част са принуждавани да търсят възможности в чужбина.

В днешния глобализиран свят е все по-трудно за страните и народите да запазят своята специфичност и да останат “забележими в тълпата”. България все още пази тези специфики и аз искрено се надявам, че поне най-важните от тях ще оцелеят във времената на разцъфтяващ бизнес. Не позволявайте вашето здравословно кисело мляко да бъде избутано от гладката, но безвкусна субстанция, произвеждана от някои международни компании. Пазете зорко природата си и не допускайте да се превърне в бетонова джунгла срещу моментна печалба. Не давайте на фолклора си да умре, той си заслужава всяка стотинка, вложена в него днес. Такава една България ще се радвам да посещавам отново и отново.

Интервю на Наталия Велева