Националната художествена галерия
Националната
художествена галерия -красотата
на българското изкуство в сградата с много лицаИдеята за създаване на художествена галерия в новоосвободена България се заражда още преди Първата световна война, но се осъществила чак след 1944 година. Тогавашният помощник-кмет на София Симеон Игнатов се заел със събирането на български творби на изкуството. Резултатът бил впечатляващ - за 4-5 години колекцията надхвърлила 2000 произведения на творци от цялата страна. Така се родила Националната художествена галерия и била поместена в сградата на бившия царски дворец. Това станало през 1954 година.
За да проследим историята на настоящата галерия обаче, трябва да се върнем няколко века назад. По време на турското робство сградата е била конак на бейлербея на София. На първия етаж се намирали административните и полицейски служби, а на втория живеел беят. Полумесец, златни звезди и надписи украсявали фасадата на зданието. Там през 1873 г. бил осъден големият български революционер Васил Левски.
След Oсвобождението обликът на сградата започва да се променя. През 1881-1883 г. виенският архитект Румпелмайер пристроява западно крило, в което се помещават тронна зала, голям салон, ложа и зимна градина - бившият конак вече бил преустроен в дворец на тогавашния княз Александър I Батенберг. Дворцовите служби били разположени на първия етаж, а приемният салон, залата на знамената и апартаментът на княза заедно с неговия кабинет - на втория. Двата етажа са свързани от широка мраморна стълба. Върху вратите на втория етаж със седеф са инкрустирани корони и инициалите на княза. Гипсови елементи в стил рококо, изработени по образец на Версайския дворец в Париж, красят стените и таваните.
Интересен факт е, че в парка на царския двореца бил създаден и първият зоокът на полуострова. Първото животно, отглеждано там, е черен картал (вид лешояд), а след това и няколко фазана, две мечки и един елен.
През 1894-1895г. австрийският архитект Грюнангер пристроява източното крило на двореца в стил австрийски барок. На първия етаж било жилището на княз Фердинанд Сакскобургготски, неговата съпруга Мария-Луиза и сина им, а на втория се намирали жилищата на принцесите. Цялото крило е богато украсено в стил рококо.
В източното крило от 1905 г. до днес се разполага и Етнографският музей. Там са представени традиционни български занаяти и изкуство от цяла България. Близо 80 000 експоната са изложени в 17 зали. Още още през 20-те години на XX в. музеят е определен за най-богатия на Балканите.
След 1944 г., когато царската власт е свалена, в двореца временно се помещава Министерският съвет. Скоро след това, през 1954 г., както споменахме, сградата е предоставена на Националната художествена галерия.
Постоянната експозиция в галерията представя националното художествено изкуство в периода от началото на XIX в. до 50-те години на XX век. Могат да се видят произведения на Захарий Зограф, Николай Павлович, Станислав Доспевски, които са едни от първите художествени творби на зараждащото се в България светско изкуство през епохата на Възраждането. Следва новото българско изкуство, появило се след Освобождението. Представители на модерните за тогава течения са Иван Мърквичка, Иван Ангелов, Антон Митов. За символизма, импресионизма и модернизма говорят платната на Елена Карамихайлова, Никола Петров, Никола Маринов. Авангардисткото течение и връщането към националните традиции от периода след 20-те години на миналия век са намерили израз в творбите на Владимир Димитров - Майстора, Златю Бояджиев, Жорж Папазов, Дечко Узунов, Иван Ненов, Ненко Балкански и т.н.
Разбира се, пълната красота и изяществото на картините не можете да почувствате от прочетеното дотук. Необходимо е сами да посетите галерията и да се потопите в цветовете и формите на произведенията. Само така ще почувствате тяхната непреходна красота и въздействие.
Добави към любимиПоследни коментари
Няма добавени коментари!Добави коментар
Ако желаете да добавите коментар моля влезте, използвайки формата вляво.Ако не сте регистрирани това може да направите тук!
