ПОСЛАНИКЪТ НА БРАЗИЛИЯ ПАУЛО ВОЛОВСКИ: У ВСЕКИ БЪЛГАРИН НАМИРАМ НЕЩО, КОЕТО МИ НАПОМНЯ ЗА МОЯТА СТРА
ПОСЛАНИКЪТ НА БРАЗИЛИЯ ПАУЛО ВОЛОВСКИ: У ВСЕКИ БЪЛГАРИН НАМИРАМ НЕЩО, КОЕТО МИ НАПОМНЯ ЗА МОЯТА СТРАНА
Посланикът на Бразилия у нас, Негово Превъзходителство Пауло Америко Вейга Воловски, е роден на 10 октомври 1946 г. в гр. Куритиба, щата Парана. Завършва право във Федералния университет на Рио де Жанейро и висшата дипломатическа школа “Рио Бранко”.
Работил е в различни дипломатически мисии в Еквадор, Мозамбик, САЩ, Полша и др. В България започва дипломатическата си кариера на 1 август 2006 година. Назначен е също и за посланик на Македония, Босна и Херцеговина, но седалището му е в София.
Днес господин Воловски е наш специален гост и споделя впечатленията си от България, работата си и всичко, което му харесва и го привлича в нашата страна.
Господин Воловски, как започна Вашият мандат на дипломат № 1 у нас?
За мен е голямо удоволствие да работя в България. За близо 10-те месеца през които съм в София, със сигурност мога да кажа, че не се чувствам в чужда страна. Манталитетът на българите ми е близък, получавам изцяло подкрепата на вашето правителство. И аз, и съпругата ми, която е с мен, се чувстваме превъзходно тук.
Вашите първи впечатления?
Още с пристигането си останахме много приятно изненадани от централната част на града. Тук има толкова много прекрасни сгради, с невероятна архитектура. Аз съм “градски” човек и съм силно впечатлен от тези старинни къщи и постройки, съхранили и до днес непреходната си красота. Бразилската резиденция се намира в един от най-аристократичните квартали на столицата – в близост до Университета и Докторската градина. тук са разположени още много други резиденции и посолства и всяка се отличава със свой неповторим стил и своя атмосфера, която трудно може да се опише.
В тази връзка, разкажете нещо за ремонта, който направихте неотдавна на Вашата резиденция.
Прекрасната сграда, в която живеем, е построена още през далечната 1913 година. Днес е обявена за паметник на културата. Първоначално в нея е живял италиански банкер, по-късно е била сграда на Кубинското посолство, а през 60-те години на миналия век става резиденция на Бразилското посолство.
Почти едновременно с пристигането ми в България започнахме работа по проекта за реставрация на сградата, като се опитахме да възстановим напълно първоначалния й облик. Направихме дори интересно откритие: под многото пластове боя върху фасадата установихме, че съществува уникален каменен цокъл, който възстановихме и укрепихме в автентичния му вид. Идеята бе на съпругата ми, която е завършила изящни изкуства и през цялото време на ремонтните дейности даваше ценни напътствия и идеи.
Дори личният ми шофьор, който работи към посолството от 45 години, остана поразен от направеното разкритие!
Какви са Вашите приоритети в работата Ви на посланик?
Отношенията между нашите две страни са традиционно много добри. Десетилетия сме общували със социалистическа България, сега предстои да се адаптираме към новите условия, след като вече страната ви е член на Европейския съюз.
Търговско-икономическите ни връзки се развиват също в много положителна насока. Търговският стокообмен между Бразилия и България съответства по стойност на този между Испания и Бразилия, или между Полша и Бразилия. Само през миналата година стокообменът между нашите две страни е бил за над 400 млрд. долара. България е и сред 10-те най-големи вносителки на говеждо месо от Бразилия в световен мащаб.
Успяхте ли вече да опознаете и други градове на страната ни?
Със съпругата ми вече бяхме в Пловдив, Копривщица, на Боровец, в Рилския манастир – все места в близост до София. Навсякъде срещахме топъл прием, хората тук са изключително гостоприемни. Жена ми се чувства много добре в България.
Още нещо за Вашето семейство?
Синът ми Тиаго, 31-годишен, живее в Южна Бразилия, в родния ми град Куритиба, и има собствен бизнес. Очарован е от българките – напълно подкрепям мнението му – и смята и в бъдеще да ни посещава. Дъщеря ми е 32-годишна, живее и работи в Рио де Жанейро и се занимава с реклама. И двамата ни гостуваха в новогодишната нощ. Всички заедно отпразнувахме този исторически за България момент, който бе върховен и за самия мен!
Намерихте ли в България нови приятели?
Разбира се! Общуваме с другите посланици, но най-вече с българи. Хората тук са много симпатични, открити, с южняшки темперамент и в това отношение мисля, че си приличаме. Вече имаме много приятели българи – от Министерството на външните работи, журналисти и др.
Вашата фамилия Воловски има славянско звучене. Откъде са корените Ви?
Прадядо ми е поляк и е пристигнал през 1891 г. в Бразилия. Дядо ми по майчина линия е бил португалец, а неговата майка – италианка. Аз пък съм... бразилец.
В Бразилия някога е имало голямо нашествие на хора от всякакви раси и народности. И точно това е ценното – тази невъобразима смесица от различни култури, формирала уникалната бразилска нация. Цял ден не би ми стигнал да разказвам за нашите традиции и национални ценности!
Нещо малко познато у нас за Бразилия?
Страната ни е огромна, със 180 млн. души население. Прирастът в последните години е отрицателен, въпреки оптимистичните прогнози.
Нашето правителство обръща и специално внимание на въпроса как да се приобщи значителна част от бразилците към активно работещото население в страната.
Любопитно е, че след Нигерия, в нашата страна има най-много чернокожи. Също и най-много католици. Имаме невероятни катедрали и църкви. Построени са в колониален стил, с богата златна украса и орнаментика. В целия регион има много църкви и храмове. Например в Баия, столицата на Салвадор, те наброяват 365. Хората там се шегуват, че за всеки ден имат на разположение за молитви по една църква.
По какво си приличат българите и бразилците?
В крайна сметка нали всички сме хора! Еднакво сме подвластни и на хубавите, и на тъжните моменти в живота. У всеки българин намирам черти, които ми напомнят за моята страна, за моите сънародници!
Кои са любимите Ви български специалитети?
Много са. Българското кисело мляко например, което е с ненадминат вкус, шопската салата, превъзходните български вина “Черга”, “Уникато Мелник”, “Пино ноар 2002” и още много други...
И нещо за финал на нашия разговор?
Щастлив съм, че работя във вашата прекрасна страна. Надявам се през останалото време от моя мандат да я опознавам все повече, да намирам още повече приятели тук.
Сигурен съм, че България ще остане завинаги в сърцето ми!
Интервю на Наталия Велева
Снимки: Константин Начев
Добави към любимиПоследни коментари
Добави коментар
Ако желаете да добавите коментар моля влезте, използвайки формата вляво.Ако не сте регистрирани това може да направите тук!
tritioume