Посланикът на Русия А. Потапов: В България живеят чудесни хора, на които господ е дал парче от рая

Посланикът на Русия А. Потапов: В България живеят чудесни хора, на които господ е дал парче от рая

Анатолий Потапов, извънреден и пълномощен посланик на Русия в България, е роден през 1942 година. Завършва Московския държавен институт и Висшата партийна школа. В своята кариера е заемал различни ръководни длъжности в системата на МВнР и в администрацията на президента на Руската федерация. От 1992 до 1996 г. работи в посолството на Русия в Китай. От 2000 до 2004 година е зам.-министър на външните работи на Русия, а от юни 2004 г. е посланик в България. Женен е, има двама сина.

Професията на дипломата не се състои само от интересни моменти, които, разбира се, никак не са малко. Основното в нашата работа е стремежът ежедневно да опознаваш страната, в която работиш. По време на четиригодишната си работа в Китай например всеки ден изпитвах възхищение пред жителите на тази страна. Същото преживявам и в България - колкото повече български приятели намирам тук, толкова по-интересно ми е да живея и работя във вашата страна. Винаги ми е приятно да се връщам към страната, в която съм бил, към нейната култура, към приятелите, които съм намерил там.

През 70-те години посетих за първи път България в състава на студентска делегация. Не помня вече повода, по който бяхме изпратени тук, но помня как ме порази разнообразието на българската природа, планините, морето, слънцето и плажовете. Всичко беше така красиво, вкусно, празнично! Незабравимо, ярко усещане за собствената младост и щастие.

Сега, гледайки на България от позицията на изминалите години, мога само да потвърдя - вашата страна е прекрасна. Тук живеят чудесни хора, на които Господ е дал истинско райско кътче. В същото време натрупаният житейски опит и знания ми помагат да забележа и някои проблеми. Много ми се иска българите по-добре да използват преимуществата на климата и благодатната почва, които има страната.

Всички мои дни в Бълагрия са разграфени буквално по минути. Възникват все повече делови контакти, получавам все повече покани от българското правителство, от колеги дипломати, от приятели, от познати и непознати. През цялото време водя своеобразна вътрешна борба, тъй като физически е невъзможно да си разпределя времето така, че да свърша задължителната работа в посолството и да успея да уважа 10 или понякога повече покани. И така се налага да избирам, което никак не е лесно.

Това зависи от възрастовата група. Моето поколение винаги е считало България за част от своята история и съвремие. Връстниците ми бяха щастливи да дойдат на вашето Черноморие. В Русия купувахме български плодове, консерви, вина. С билет за концерт на Лили Иванова или Бисер Киров се сдобиваха само щастливците. Всичко това обаче вече е минало. Днешното поколение е по-прагматично и целеустремено. Но и сега младите проявяват интерес към България. Има училище в Москва, в което от 8 клас се изучава български език и желаещите да учат в него никак не са малко. В Московския държавен университет „М. В. Ломоносов” се преподава също български език в два факултета, като за едно място кандидатстват минимум 10 души.

За повечето руснаци традиционно привлекателна си остава лятната почивка на българското Черноморие. Немалко подрастващи (може би даже повече, отколкото през 70-те и 80-те години) всяка година ходят на летни лагери на Златни пясъци, Каварна и Камчия.

Не съм аз човекът, който ще оценява собствената си работата, а и мисията ми още не е приключила. Надявам се да остана във вашата гостоприемна страна толкова, колкото и моите предшественици.

Но мога да ви уверя, че всеки дипломат, оглавявал мисията на Русия в България през тези 125 години, ежедневно и без прекъсване, независимо от променящите се исторически условия, е работил в името на една цел – развитие на двустранните отношения между нашите страни. Смятам за голяма чест да бъда редом с личности като Михаил Хитров, Георгий Бахметиев и Федор Расколников.

Българската кухня определено ми харесва, вероятно заради своето многообразие - в нея има от всичко. Особено харесвам българската баница, която изобщо не прилича на руските пироги и, разбира се, невероятно впечатление ми направиха лютите чушки.

За две години обиколих цялата страна, както се казва “надлъж и нашир”. България е необикновено красива и с изключително разнообразна природа. Някои места са особено хубави през зимата, а други – през лятото. В моя живот голяма роля има спортът и затова зимата обичам да ходя на ски в Боровец и Банско. А през лятото ме привлича Черноморието – Варна и Бургас. Но най-хубавото във всяка страна са хората, които стават твои приятели, и започваш да обичаш тези места, най-вече заради тях. Такова място за мен стана с. Брестница. Така се получи, че кметът на селото Георги Козов и неговите съселяни ме покориха със своята непресторена искреност и гостоприемство. Разбира се, запознах се с още много българи и разбрах, че тези качества са по-скоро правило, а не изключение.

Много отдавна, още преди войната, знаменитият френски писател Антоан дьо Сент Екзюпери е написал: „Няма да видиш най-важното с очите си, зорко е само сърцето”. Нашите дипломатически мандати обикновено продължават четири години. Това е немалък период от живота, със своите възходи и падения, успехи и несполуки, които оставят отпечатък в душата. За такъв срок ти свикваш и се привързваш към страната, към приятелите. Тръгвайки си, оставяш част от себе си. А взимаш богатството на човешките отношения. Всъщност в този „обмен на ценности” се състои животът.