Виното и изкуството да не се старее

Естественият роман на Георги Господинов

Огненият празник Св. Константин и Елена

Банско: там, където звънят камъните на Глазне

Дискретният чар на винената колекция

Колекционирането на вина е страст, която през последните години намира все повече последователи в България. За мнозина това може да изглежда странно, защото в миналото у нас не е имало традиция в тази област, а и българската винарска индустрия ...

В добра глава – сто ръце

Книга, сътворена изцяло от български деца, представя любими български пословици и поговорки на 13 езика

Колани кованци

В антропоморфната представа на индоевропейците за света поясът определя границата между долната и горната част на човешкото тяло. В древността той е сред елементите на костюма, които имат най-висока семиотична стойност. Получаването на пояс ...

Н. Пр. Херардо Суарес Алварес: Българите са кубинците на Балканите

Херардо Суарес Алварес е роден през 1961 г. в село, разположено на около петдесет километра на юг от столицата Хавана. Там завършва началното и средното си образование. От 1980 до 1985 г. следва и се дипломира в Държавния институт за международни ...

Начало >> Статии >> Пътешествие >> Редки животни и завладяващи легенди населяват Поломието

Редки животни и завладяващи легенди населяват Поломието

11.01.2010, Hellyana H

Мария Петкова

„Ханът оглеждал околността и не вярвал на очите си: реката прегръщала хълмовете отвсякъде – само тънък скален език ги свързвал с равнината. Над водата се издигали на възбог страховити скали. Гъсти гори ги ограждали от всички страни. Бистри ручеи бликали изпод тежки сенки. От лесовете се дочувало грухтене на глигани, вой на вълци, плач на чакали. Във висинето се виели орли и соколи. Щъркели крачели из мочурищата, където вече започвало вечерното квакане на жабите. Поляните били обсипани с безброй уханни цветя, над които жужели пчели и прелитали шарени пеперуди. Край реката се ширели тучни пасища, които сякаш молели конете да навлязат в буйната им трева. Докъдето стигал погледът, пъстреели ниви и ливади. Тъмнеели гърлата на тайнствени пещери.
Всички стояли като омагьосани и не вярвали, че е възможна такава красота.“
Тази картина, описана в една от легендите за Поломието, може да видите и днес. И да се омагьосате, подобно свитата на хана. Достатъчно е да потеглите към Природен парк „Русенски Лом”, разположен на 3408 ха по каньоновидната долина на едноименната река - последния десен приток на Дунав. Зад всеки завой тук се откриват различни гледки. На моменти човек е с усещането, че се намира в планината, макар да е сред Дунавската хълмиста равнина, само на двайсетина километра от град Русе. Друг път му се струва, че е попаднал насред истинска джунгла.
Притоците Черни, Бели и Мали Лом се сливат в река Русенски Лом, която се вие сред варовикови скали, тайнствени пещери, древни селища и скални черкви. Край тях гнездят редки птици и разпръскват ухания пъстри цветя. Хор от птици оглася безспир живописния каньон. Из него денем се стрелкат лястовици и бързолети, пъстроперите синявци и папуняци. Бухалът, дългоухата сова и горската улулица пък са господарите на нощта.
Историята на това магично място започва преди около 120 млн. години, когато Поломието е било дъно на топло море. След време то се оттегля и оставя след себе си утаени варовици. При образуването на Алпо-Хималайската система, част от която е и Стара планина, се образуват пукнатини, по които протичат днешните притоци на Дунав, разказва Цонка Христова, главен експерт в дирекцията на Природен парк „Русенски Лом“. Реките, които търсят брод сред варовика, образуват живописните меандри и каньоновидните долини на Ломовете.
Скалните карамфили или „усмивката на монаха“
Ароматът на скални карамфили и люляци пленява сетивата през пролетта. Белите цветчета на скалния карамфил цъфтят на най-непристъпни места. Вкопали корени в довеяната по варовиците почва, те издържат на страшни студове и не загиват дори в най-големите горещини, останали без капчица вода. Уханните цветя са известни тук със странното име „усмивката на монаха“. Стара легенда разказва как млад монах, трогнат от крехкостта на растението, изтощено от адската жега, решил да го напои с водица от кратунката си. Миг преди да изсипе живителната течност, го пронизала стрела. Момъкът изпуснал съдината, която се търкулнала надолу по чукарите, и се строполил на скалата. Протегнал ръка към цветето, видял как струйка кръв се устремила към пресъхналите му коренчета и се усмихнал. На другия ден, див и чаровен, разлюлян от полъха на ръба на скалата, скалният карамфил осъмнал с цяла свита устремени като стрелички бели цветчета. А уханието му било неудържимо, възпламеняващо пориви на радост и любов. Затова местните вярват, че душата на монаха се преселила в цветето, напоено с кръвта му.
С изяществото и колорита си тук впечатляват още много цветя, сред които лечебната ружа, пъстрата перуника и 14 вида орхидеи. Природният парк е дом на над 930 растителни вида, от които един български и 30 балкански. Ковачевият зановец и диекиановият лопен се срещат единствено тук. Интересен представител на степната растителност е Йоановото коило. Емили-поповото прозорче, горската съсънка, снежното кокиче, седефчето са също сред редките видове, включени в Червената книга на България. Преди десетина години в парка е открит и нов вид за флората на България – сибирска телчарка.
Поради малката надморска височина на природния парк иглолистните гори отстъпват на широколистните. Разходите ли се сред дърветата, ще откриете редкия келяв габър, редом до косматия и летния дъб, благуна, липата, явора. Сред лесостепната растителност се срещат черен бор, цер, акация, клен, мъждрян.
Горското царство е обитавано от 66 вида бозайници от общо 92 в цяла България, както и 20 вида гризачи. Тук съжителстват сърни, благородни елени, диви свине, вълци, лисици, чакали, диви котки, таралежи, сънливци.
Невероятното многообразие допълват 10 вида земноводни (5 от тях защитени) и 19 вида влечуги. Особена зоогеографска стойност имат обитаващото Ломовете нощно гущерче - единствен представител на геконите в България, и жълтокоремника или безкрак гущер, чието разпространение у нас е ограничено. Между безгръбначните заслужават внимание карпатският скорпион и сколопендрата. Сред насекомите се срещат малка богомолка, черно житно пиле, няколко хищни бръмбара бегачи, пеперудата малък аполон.
Птичият свят на Поломието не отстъпва по богатство на растителния и животинския. Многобройните експедиции на зоолози и

орнитолози са преброили 190 вида птици,

от които близо 130 са под закрилата на Закона за защита на природата. Край нишите и терасите на каньона се срещат египетски лешояд, скален орел, черен щъркел, орел змияр, ловен сокол, степна ветрушка и червен ангъч, включени в Червената книга на България. Любопитно е, че в Средна Европа черният щъркел вие гнезда по стари дървета в горите, а в България гнезди основно в скалите.
Пещерите тук са пълни с колонии на прилепи. В България се наблюдават 29 вида, като 22 от тях са установени в Природен парк „Русенски Лом”. Всички са защитени, а 4 вида са включени и в Червената книга.
Най-много прилепи, около 10 000, има в пещера „Орлова чука”, която е на второ място по дължина в България. Изследвани и картирани са над 15 000 м. Пещерните й галерии, пълни със сталактити, сталагмити, сталактони, са като огромна изложбена зала на причудливи каменни скулптури, сътворени от природата - Десетте каменни войници, Безлистата гора, Семейството, Стряхата, Вретено, Сухото езеро, Малката гора, Монасите, Еленчето, Близнаците, Кошерът, Раят, Адам и Ева и т.н.. В някои галерии са открити и красиви игловидни кристали.
В Големия вестибюл на “Орлова чука”, между красиви сталактити във форма на завеси и драперии, се откроява Големият сталактон, висок 3,5 метра. Впечатляващ е и Пеещият сталактон, от който при почукване се отронват звуци като от музикален инструмент. В пещерата има и изворче, което се сочи като най-хубавото място тук. Говори се, че който пие вода от него, може да сбъдне свое желание. Пийнете от извора и продължете освежени разходката си из Ломовете, за да се докоснете до духовността на предците.
Първите следи от човека на това място датират от старокаменната епоха. За античността напомнят тракийски селища и светилища, останки от римски и византийски крепости. Българската история тук се свързва с Ивановските скални църкви, средновековния град Червен и единствения действащ скален манастир у нас - “Св. Димитър Бесарбовски”.
Скалните монашески жилища и черкви са над 250
През късното средновековие - ХII - ХIV век, по долината на Ломовете се заселват голям брой монаси-отшелници. Те си приспособяват жилища като дообработват подходящи за това пещери. Средновековните килии, които често образуват цели манастирски комплекси, и църквите тук, са над 250. На територията на парка се намира археологически резерват "Скални църкви", с. Иваново. Той включва скалния манастир "Св. Архангел Михаил", който е един от най-големите духовни и книжовни центрове в България през XIII и XIV в. Съхранените до днес стенописи в шест църкви и параклиси са най-значимото запазено достижение на българското средновековно изкуство през XIV в. Рисувани са от неизвестни български иконописци от Търновската живописна школа в стила на Византийското изкуство или т. нар. Палеологов Ренесанс. Стенописите в църквата "Света Богородица", която е на 38 м височина, са под закрилата на ЮНЕСКО.
Останалите църкви със запазени стенописи се намират на другия бряг на река Русенски Лом.
Манастирът „Св. Димитър Бесарбовски”, до с. Бесарбово, включва около 300 скални помещения, като 40 от тях са били църкви. Монаси-отшелници обитават тези места до XV век. Тогава манастирът е изоставен. Възстановен е чак през 1937 г. от монах Хрисант. Посетителите могат да видят скалната църква, част от манастира и нишата на светеца. В подножието на скалите се намира изкопан от преподобния отец кладенец, за чиято вода се говори, че притежава лечебни свойства.
Разходката в миналото продължава към средновековния град Червен, който е един от най-значимите военно-административни, стопански и църковно-културни центрове на България през XIII - XIV век. Днес могат да се видят останките от крепостта, болярския дворец и митрополитската църква (от общо 13 църкви в града). Тук е и най-добре запазената средновековна кула в България, висока 12 м.
След дългата обиколка на толкова духовни места е лесно да повярваш , че именно тук все още живее Духът-пазител на България – Боян Магесника, най-малкия син на Симеон Велики. Легендите разказват, че княз Боян е могъщ чародей, владее древни знания, които българите носят от дълбините на хилядолетията, и спасява България от враговете й в труден момент. Според местното предание и днес князът, заедно с дъщеря си Бояна и безсмъртните воини от нейния отряд, обитава вълшебна пещера, някъде в скалите край Ломовете. Входовете й се охраняват от безсънни стражи и само човек с чисто сърце и светъл ум може да проникне вътре. Там, в огромна зала, до която водят преплетени ходници, са насядали всички в пълно въоръжение и спят. Само Боян Магесника не спи. Той бди. Бди над България. И ако враг нападне отечеството ни, всички българи – и българите от цялата земя, и безсмъртните воини ще се изправят като един, ще защитят свободата на България