СКУЛПТОРЪТ ГЕОРГИ ФИЛИН: НАШАТА ПРОФЕСИЯ Е МАГИЯ, МИСТЕРИОЗНА БОЛЕСТ, ЗА КОЯТО НЯМА ЛЕК
Господин Филин, как се озовахте в Италия и защо решихте да работите там?
Напуснах България през 1992 г., когато страната ни беше в голяма криза, липсваше всякаква информация, не се знаеше какво бъдеще ни очаква. По същото време бях избран за специализант в Академията за изящни изкуства в Карара, по линия на културния обмен на италианското Министерство на културата. Специализирах и се дипломирах в специалността „мрамор“.
Междувременно там срещнах и бъдещата си съпруга, а хората са казали: „От където е жената, там е и домът“. Имаме 10-годишен син, на когото много му разказвам за България и се опитвам да го приобщя към българските ценности.
Връщате ли се често в България, какво ви свързва още тук?
Разбира се, винаги когато имам възможност идвам отново и отново в родината си. Много неща ме връщат тук - близките, приятелите, сантимента към всичко родно.
Роден съм и съм израснал в Батак. Това е невероятно любим мой град и то не само защото ми е роден. Спомените ми за него често изплуват съвсем неочаквано и винаги ме изпълват с радост и тъга, с гордост и мъка по приказните красоти на Родопите, по незабравимите години, изживени там.
Със сигурност мога да кажа едно: когато човек се изселва на 35-40-годишна възраст в чужбина винаги ще тъгува за родината!
Пътували сте много, работили сте в различни кътчета по света. Разкажете нещо интересно, свързано с някои от последните Ви проекти.
Напоследък работя предимно в Азия, реализирам мащабни проекти в Китай, Тайван. През последните години бях в Южен Китай, където правих монументални скулптори в Тайпей, Гуйлин - много известен туристически град и Шанхай.
В тези градове, за най-големите им паркове и площади, изработвах огромни монументи от мрамор и гранит, по предварително одобрени проекти. Последните се изпращат от колеги от цял свят и след предварителна оценка и одобрение от журито, авторите се канят на място, за да осъществят реализацията им. Такъв бе и моят случай.
На мое разположение бяха и около 40 души асистенти. Те работеха денонощно, на смени, и въпреки че работата бе много изморителна и напрегната, цялостната организация бе перфектна.
По мое мнение, Южен Китай е най-капиталистическата държава в момента. Тя се развива с невероятни темпове и със сигурност ще стане една от най-модерните държави в света.
Колко време прекарахте на Азиатския континент?
Общо около 5 години, през които, разбира се, се връщах и в Европа. Всичко, което видях и научих там е изключително интересно. Хората са изключително дисциплинирани и точни. Веднъж попитах местната преводачка как е възможно никога да не ги чуя да се карат, а тя ми отговори: „Те също го правят, но ... шепнешком!“
Работил съм и в Тайван, т.нар. богат Китай, който е изцяло под американско влияние.
В тези страни се изработва изключително и само модерна скулптура, а това, което особено ме впечатли бе истинското уважение и силен професионален интерес към моето изкуство.
Чувствате ли се удовлетворен от професията си, какво Ви дава тя?
Ако кажа - всичко, ще прозвучи банално. Завиждам на хората, за които скулптурата е само хоби. За професионалиста тя е обсебваща, неимоверно тежка и неблагодарна. Понякога я мразя. Скулптурата е като магия, като мистериозна зараза, от която няма оздравяване. Но без нея ...не бих живял щастливо!
Добави към любимиПоследни коментари
Няма добавени коментари!Добави коментар
Ако желаете да добавите коментар моля влезте, използвайки формата вляво.Ако не сте регистрирани това може да направите тук!
