Виното и изкуството да не се старее

Естественият роман на Георги Господинов

Огненият празник Св. Константин и Елена

Банско: там, където звънят камъните на Глазне

Дискретният чар на винената колекция

Колекционирането на вина е страст, която през последните години намира все повече последователи в България. За мнозина това може да изглежда странно, защото в миналото у нас не е имало традиция в тази област, а и българската винарска индустрия ...

В добра глава – сто ръце

Книга, сътворена изцяло от български деца, представя любими български пословици и поговорки на 13 езика

Колани кованци

В антропоморфната представа на индоевропейците за света поясът определя границата между долната и горната част на човешкото тяло. В древността той е сред елементите на костюма, които имат най-висока семиотична стойност. Получаването на пояс ...

Н. Пр. Херардо Суарес Алварес: Българите са кубинците на Балканите

Херардо Суарес Алварес е роден през 1961 г. в село, разположено на около петдесет километра на юг от столицата Хавана. Там завършва началното и средното си образование. От 1980 до 1985 г. следва и се дипломира в Държавния институт за международни ...

Начало >> Статии >> Новини >> Слънчев часовник на 12 века показва НИМ

Слънчев часовник на 12 века показва НИМ

15.01.2010, Мария Петкова

Един от най-интересните паметници на средновековната българска култура - слънчев каменен часовник, беше изложен в Националния исторически музей (НИМ) след едногодишна реставрация.
Експонатът е открит през 2008 г. в една от крепостите на Провадийското плато, служила за пряка защита на древната столица Плиска.
Часовникът представлява врязан полукръг върху каменен блок, разделен на десет равни части и две по-малки, бележещи неговото начало и неговия край. Всяка част е маркирана с буква от гръцката азбука. След покръстването през 864 г. най-вероятно е „покръстен" и часовникът - чрез допълнителното врязване на кръст в неговия център, считат археолозите.
Създаването и функционирането на подобни слънчеви часовници се свързва основно с античната културна традиция. Първоначалните предположения обвързваха създаването му с епохата на късната античност – ІV-VІ в., но след анализ на епиграфските особености при изписването на буквите бе установено, че те са от периода VІІІ-ІХ в. Това доказва, че паметникът е направен от образовани хора в средновековна езическа България, което опровергава думите на византийския хронист Теофан Изповедник, че сме "мръсен и нечист народ".
Слънчевият часовник от фонда на НИМ е единствен по рода си от ранното средновековие, открит по българските земи, а може би единствен и на територията на Югоизточна Европа. Неговото съществуване показва малко известна страна на старобългарската култура, загатната още в прочутия прабългарски календар. Тя е свързана с чувството на прабългарите за непреходността и вечността на времето, както и с практическите им познания по астрономия.