Съвременно изкуство с епицентър?? Истанбул. "Не само възможно, но и нужно: оптимизъм в епохата на гл
Хунру, който е бил и куратор на проекта „Зона на натиск” на 50-ото биенале във Венеция, смята, че времето на глобализация изисква дебат за модернизацията и методите, чрез които се преследва социалният прогрес. Модерното изкуство, разтърсено от тези проблеми, се трансформира в дискусионно пространство. А истанбулското биенале се оформи като един епицентър, защото със своята вече 20-годишна история, е част от модерния обществен проект на Турция, една от първите страни от незападната цивилизация, изминали пътя към модерната република.
Биеналето е структурирано извън всякакви конвенционални изложбени модели. Пространствено и концептуално проектът покрива европейската и азиатската част на Истанбул, централните и периферните райони. Основните проекти и множеството съпътстващи акции са отворени често денонощно, в ритъма на непрекъсващия живот в мегаполиса.
Експозицията „Световна фабрика” например е ситуирана в истанбулския текстилен базар. Насред магазините за дрехи, мокети и балатуми се помещават и експозициите от биеналето. Изборът на мястото за представянето на този проект не е случаен. „Световна фабрика” изследва глобализацията в нейния социален, икономически и културен контекст, а безбройните гигантски пазари на Истанбул са един от нейните символи.
Проектът „Да живееш в Пекин”, който е част от „Световна фабрика”, се занимава с проблема на урбанизацията. Той представя една малка стая с минимално обзавеждане, която явно би изпълнявала функцията на дневна, кухня и спалня за едно семейство. Облепените с хиляди портретни снимки стени стесняват още повече пространството и създават усещане за пренаселеност.
В едно от магазинчетата е представен проектът „CapitalPlus CreditUnion”, където може да се отвори депозит с произволна вещ. Тя бива оценена по един от четирите критерия – качество, тежест, обем, стойност. Както при всеки депозит, така и тук, депозираната вещ не просто се съхранява, а и трупа лихви според критерия, по който е оценена. Ако това е тежест, то след един месец тя би трябвало да е с 10% по-тежка.
Някои от складовете на брега на Босфора са преустроени на музеи за съвременно изкуство. В Антепо №3 са настанени експозициите Entre-polis и "Къщата на сънищата". Това, което ги обединява е мегаполис с кръстопътна същност, който никога не заспива, в който всеки миг нещо се случва.
Изложени са футуристични анимирани видеа и обекти, директно коментиращи военни теми, каквато е работата на китаеца Ханг Йонг Пинг, която представлява минаре в реални размери, монтирано като подготвен за изстрелване военен снаряд.
Коментира се и истерията около тероризма като аспект на глобализацията. Саморъчно направени взривни устройства бяха „минирали” цялото хале.
„Nightcomers” е съпътстващо биеналето събитие, проект на пет млади турски куратори, които са селекционирали 150 видео ленти в една обща програма, която се прожектира в 25 различни точки в града. Сред селектираните работи е видеото на българите Веселина Съриева и Георги Лазаров, „Режим”.
Началото на 90-те в България – преходът от комунизъм към демокрация. Едно от благата на цивилизацията, от което беше лишавано обществото по това време, бе токът. Този режим бе налаган в името на общото добро. Нямаше изразени протести, защото всеки бе изплашен от диктатурата на миналото от една страна и неясните правила на новия демократичен ред от друга. Знаехме - така трябва. Едно неиндетифицирано като институционална, социална, локална, космична и полова принадлежност “трябва”. Видеото “Режим” иронично илюстрира този феномен.
Истанбул-София
Пламена Тодорова
Добави към любимиПоследни коментари
Няма добавени коментари!Добави коментар
Ако желаете да добавите коментар моля влезте, използвайки формата вляво.Ако не сте регистрирани това може да направите тук!
