“ТЕАТЪРЪТ НЕПРЕКЪСНАТО СЕ ОБНОВЯВА”

моята баба ми разказваше чудни приказки. Преминали през вековете, те звучаха интересно и мъдро и винаги завършваха с поука. По-късно се опитвах да ги намеря издадени в книга, но уви. Така приказките на баба останаха за мен любими. Любими играчки нямах. Но когато посетих един музей на куклите и играчките, като че ли мислено се върнах към моето детството. Към годините, когато играчките не бяха много, но пък имаше изработени от дърво, оловни войници, захарни петлета.

много харесвам марионетките. Не съм правил представление с тях, но те са толкова красиви и странни. Интересно е да създаваш живота с конци.

бих искал да разказваме старите приказки по съвременен начин, да създаваме нови истории, изпълнени с невероятни герои и фантастични приключения. Да пазим традицията и същевременно да сме новатори. За 60 години театърът е направил много и различни по жанр постановки. Когато гостувахме в Китай, ни питаха дали това е традиционният български куклен театър. Ние играем различни пиеси по различен начин. Най-ценното е, че театърът доразвива създадените вече неща. И затова вероятно е много съвременен и впечатляващ? особено за чужденците. В другите страни не само публиката, но и колегите остават изненадани, че това, което играем тази година, е различно от миналата.

който се проведе през месец септември, превърна София в една съвременна европейска столица. Това е международен фестивал, който провеждаме за четвърта година. Участваха много и различни групи, имаше постановки за деца, за възрастни, училищен театър. Показаха се спектакли от различни жанрове и стилистика, с различни послания към публиката. Фестивалът е място за общуване, за размяна на идеи, за да разберем къде сме ние и къде са другите. Горди сме, че българската школа е известна. Европейските куклени театр? правят великолепни постановки, а ние си пожелаваме чрез куклите да представим неповторими спектакли и за възрастните.