Дискретният чар на винената колекция

Колекционирането на вина е страст, която през последните години намира все повече последователи в България. За мнозина това може да изглежда странно, защото в миналото у нас не е имало традиция в тази област, а и българската винарска индустрия ...



В добра глава – сто ръце

Книга, сътворена изцяло от български деца, представя любими български пословици и поговорки на 13 езика



Колани кованци

В антропоморфната представа на индоевропейците за света поясът определя границата между долната и горната част на човешкото тяло. В древността той е сред елементите на костюма, които имат най-висока семиотична стойност. Получаването на пояс ...



Н. Пр. Херардо Суарес Алварес: Българите са кубинците на Балканите

Херардо Суарес Алварес е роден през 1961 г. в село, разположено на около петдесет километра на юг от столицата Хавана. Там завършва началното и средното си образование. От 1980 до 1985 г. следва и се дипломира в Държавния институт за международни ...



ТРИ МИЛИОНА СЪДБИ НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ ПРЕРАЗКАЗАНИ

24.09.2007,

ТЯ Е МЛАДА И ЧАРОВНА. ИМА ДОБРО ОБРАЗОВАНИЕ, ДОБРА РАБОТА И ЦЕЛИ, КОИТО ПОСТИГА. ВЪПЛЪЩАВА В СЕБЕ СИ ОБРАЗА НА СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА ЖЕНА - ДЕЙНА, РАБОТЕЩА, С ИДЕАЛНО СЕМЕЙСТВО И ДЕЦА. ТЯ Е ДЕНИЦА ХРИСТОВА - ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНАТА АГЕНЦИЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА.

Госпожо Христова, в какво се изразява дейността на Държавна агенция за българите в чужбина?

Проблемите на всяка една българска общност зад граница са специфични и обусловени от различни фактори, като местно законодателство, стандарт на живот в страната, степен на организираност на българите и т.н. Задачата на агенцията е да осъществява правителствената политика, отчитайки това многообразие, и в тясно сътрудничество с дипломатическите ни мисии зад граница да събира, систематизира и анализира конкретната информация. Основна стратегическа цел обаче в нашата работа си остава опазването и възраждането на българското национално самосъзнание, етнокултурна и религиозна идентичност на българските общности. Именно в тази насока са и главните усилия в дейността ни.

Какъв е броят българите зад граница и опитват ли се те да запазят своята идентичност?

Нееднозначна е информацията за живеещите зад граница българи. Приемаме обаче, че българската диаспора наброява около 3 млн. души - това са етнически българи, останали по исторически причини на територии зад пределите на България, и лица с българско гражданство, напуснали страната по различно време и различни причини.

За съжаление, у нас твърде малко се коментират проблемите, свързани с адаптацията на емигрантите. Но в някои държави, главно от Източна Европа, се водят дискусии и се публикуват данни по тези въпроси.

Ако си послужим с езика на психолозите, можем да кажем, че съществуват различни стратегии за приспособяване в чужда среда, които не зависят от националния манталитет. Те са свързани с определяне на позицията на човека по отношение на старата и новата култура.

Работещите по тези проблеми привеждат различни статистически данни. Например, 52% от руските имигранти в Германия заявяват, че не виждат смисъл да се живее, говорят за самота, за безсмислено съществуване, за пълен хаос в националната си и психологична самоидентификация. По тази причина психолозите са загрижени от това, че в най-рисково положение са децата на заселилите се в друга страна. Те подчертават обаче, че изучаването на майчин език, придържането към характерните за родната страна образователни и битови традиции представляват най-добрата профилактика на депресиите в чужда езикова и социо-културна среда.

Нашите сънародници, както изглежда, са стигнали до тези изводи по свой път и се стремят да запазят идентичността си. В момента има създадени около 1000 дружества в почти всички страни от света, а училищата, в които се изучава български език, са около 200. Българите традиционно честват заедно всички религиозни и национални празници, създават танцови и певчески ансамбли, които запазват автентичния ни фолклор. Ако вашите читатели искат да чуят невероятни и забравени народни песни – нека посетят събора на бесарабските българи, който традиционно се провежда всяка година през месец септември в Украйна.

Откривате ли български следи в страните, в които живеят наши сънародници?

Ще използвам информация, която съм споделяла и пред други медии. Знаете ли например, че в Миланската област има графство Булгария. Сред обектите в Италия имена от български произход носят още 5 града, 8 села, 27 селища, 6 стопанства, 2 кули, 20 пасбища, 5 планински масива и хълмове, 2 долини, 5 канала, извори и чешми, 2 морски и речни крайбрежия и даже една железопътна станция. Дали ще е Bolgheria, Bulgare, Bulghero, Bulgarello или Bulgarograsso, сигурно ще ви стане приятно да чуете или прочетете такова име, ако сте далече от Родината.

Любопитно е, че съществуват и ресторанти с имена “Арда” и “Славяни” в Лондон, австрийско заведение “Плевен”, берлинско “София”, “България” или “Трите попа” в Мадрид, парижките “Кукери” и “Тракия”. Подобни заведения на българи и с български имена има из цяла Европа. И следите ни не се изчерпват само с това. В Берлин може да преспите в хотел “Кубрат”, а в Будапеща - да отседнете в хотел “Рила”.

Какво най-често работят българите в чужбина?

Не е възможно еднозначно да се отговори на този въпрос. Има много успели българи. И все пак е добре да се знае, че в най-престижния университет в света - Харвард, работят и български учени. Че един от най-добрите пластични хирурзи във Франция е д-р Дарина Кръстинова. Знаете колко са популярни в света музикантите ни Веско Ешкенази, Милчо Левиев, Николай Евров, диригентът Росен Миланов, оперните ни певци Райна Кабаиванска, Красимира Стоянова, Анна Велева. За художника Никола Манев, който живее и твори в Париж, знае целият свят, но за единствения българин, който рисува за карнавала в Ню Орлиънс – Йордан Иванов, малко се знае.

Разкажете някои интересни истории, които сте чули от българите зад граница?

При срещата ми с българи в Канада създателят на българския ансамбъл „Игранка” ми разказа как се е зародила идеята за този състав. След пристигането си в страната нашият сънародник участвал с македонски и сръбски ансамбли в различни фестивали. И в един момент се почувствал уязвен от това, че фолклорът ни бил представян от чужди танцьори, а предизвиквал големи овации. Зарязал всичко и създал български състав, като го нарекъл „Игранка”.

По-интересен, разбира се, е разказът на Филип Григоров. Той отива в Испания с набор от 200-300 думи. Една от работите, с които си изкарвал прехраната, е като публика в телевизионни предавания. Един ден, 20 секунди преди началото на пряко включване в ефир, водещият на шоуто се загледал в него и започнал възмутено да крещи на целия екип. “Не можах да разбера, мислех, че е някакъв проблем свързан с мен - ние, българите, имаме този комплекс, че все ние сме виновни”, разказва сънародникът ни. Оказало се обаче, че много приличал на един от кандидат-президентите им и водещият се карал на екипа, че не са го забелязали. Така г-н Григоров започнал нова работа - като комичен дубльор на политика Сапатеро.

Разказът на Василен Васевски също е много впечатляващ. След пристигането си в САЩ със зелена карта, започнал от т. нар. “лоши работи” - чистил в един университет. Междувременно разбрал, че с дипломата си от Националната художествена академия може да преподава в него. И така - денем преподавал, а вечер чистел и се молел студентите му да не го видят отнякъде. Сега е асистент-професор в този университет на Чикаго - Илинойс Институт Оф Арт.

Много весело е да чуеш разказа на един емигрант в Лос Анджелис за сблъсъка му с американската традиция. Сънародникът ни Георги Марков е президент на Българския културен център в Ел Ей и работи в една от най-големите фирми за водоснабдяване с питейна вода. Освен всичко друго е запален футболист и мениджър на българския футболен отбор “БГ Юнайтед”, който се състезава в лигата на Лос Анджелис. Той има един забавен случай от първите му сблъсъци с културата и традициите на Щатите. Когато пристига със съпругата си в Америка, тя получава нараняване на рамото и се наложило да отидат на лекар. Нямали пари да си платят, но попаднали на съвестен медик, който не им взел нищо. Решили да му се отблагодарят, като всяка година му пращат картичка за Деня на благодарността. Понеже лекарят им бил много симпатичен, харесали една, на която пишело - “With Sympathy”. След като няколко години подред му я изпращали, накрая случайно разбрали, че такъв вид картички се изпращат, когато... някой почине.

Това е – все пак три милиона съдби не могат да бъдат преразказани.

Най-големи български общности:Украйна - 500 хил.;

САЩ - 250 хил.;

Гърция - 200 хил.;

Румъния - 170 хил.;

Канада - 120 хил.;

Молдова - 100 хил.;

Сърбия и Черна гора - 100 хил.;

Великобритания - 80 хил.;

Италия - 70 хил.;

Испания - 100 хил.;

Германия - 50 хил.;

Казахстан - 50 хил.;

Албания - 50 хил.;

Русия - 40 хил.;

Аржентина - 40 хил.;

Австрия - 30 хил.;

ЮАР - 40 хил.;

Холандия - 20 хил.;

Франция - 15 хил.;

Португалия - 15 хил.;

Косово - 10 хил.;

Чехия - 10 хил.;

Словакия - 3 хил.;

Унгария - 7 хил.;

Швеция - 3 хил.;

Белгия - 4 хил. и т.н.

Интервю на Биляна Богоева

Снимка: “Beauty”



Последни коментари

Няма добавени коментари!

Добави коментар

Ако желаете да добавите коментар моля влезте, използвайки формата вляво.
Ако не сте регистрирани това може да направите тук!

 

Животът в розово

Топлите пролетни и летни вечери често изправят ценителите на хубавото вино пред едно колебание – бяло или червено? Да се пие само бяло е скучно, а в хубавото червено вино понякога има драматизъм, ...

Чапа и изкуството да закриляш градове

Целият свят е изложбена зала за скулптора Георги Чапкънов, носител на наградата за съвършенство на името на Хенри Мур

Кланът Халваджиян

Как Магърдич тръгна от бетонов възел и положи началото на арменската династия в българския шоубизнес

Смолянският край: родопска приказка

В сърцето на Родопите, по долините на реките Черна и Бяла, сякаш полегнал да съзерцава звездите, е протегнал снагата си Смолян - събрал в едно дивна природа, старинна и модерна архитектура, живи ...


loading
www.cherga.bg © 2007-2010 Всички права запазени.     Сайта изработен от plxWebDev