Виненият туризъм в България
Ясен Бориславов
Виненият тур е особен вид пътешествие, което съвместява откривателската страст към нови и различни вина с нещо друго - култура, история, красива природа и добра кухня. Най-често тези неща вървят заедно, за да родят едно пълноценно изживяване. Трудно е да се хареса или оцени едно вино, ако всичко около него не е приятно, красиво и интригуващо. Навсякъде по света виното се е възприема като част от определен исторически, културен, религиозен, технологичен и гастрономически контекст. Поради това и профилът на типичния винен турист е специфичен - най-често това са образовани и платежоспособни хора, прекрачили възрастта на първите житейски успехи. Често те се опитват да доловят духа на региона или страната чрез вкуса на местните вина. В метафоричен план би могло да се каже, че виното е течна проба на местния манталитет.
Понятието "винен туризъм" се роди през последното десетилетие на миналия век и, колкото и странно да изглежда, създатели на този модерен туристически жанр не са традиционните европейски винарски сили, а страни от т. нар. Нов винен свят. Съчетаването на виното с пътуване е щастливо хрумване на производители от Австралия и Калифорния. Там преобладават неголеми семейни винарни (с годишно производство между 100 000 и 300 000 бутилки), които не разчитат на големите търговски вериги, а чрез организирането на винени уикенди и турове си гарантират директни продажби (cellar door sales). Така се продават над 30% от вината на повечето австралийски изби. Винарните в Напа вали и Сонома (Калифорния) годишно се посещават от около 18 млн. туристи, предимно американци. Вярно е, че в Европа включването на известни винарски региони и изби в туристически маршрути е по-стара практика, но тя не е развивана като отделен жанр, а е била част от универсалното разбиране за туризма като пътуване за удоволствие.
В края на 90-те всички значими винарски страни в света се ориентираха към тази нова мода в туристическата индустрия. Винените турове между добре уредени лозя с увлекателни беседи за технологии и сортове, изнасяни около лъщящи стоманени бинове или край бъчви и завършващи с протяжни дегустации, станаха енергично предлаган туристически продукт в Аржентина, Чили, Южна Африка, както и в стари винарски държави като Франция, Испания, Италия и Германия. Хоризонтът пред това модно увлечение изразително пролича покрай шумния успех на филма "Отбивки" ("Sideways", 2004 г., режисьор Александър Пейн) - разказ за приключенията на двама винени ентусиасти в Калифорния. Твърди се, че показването му в САЩ е предизвикало скок в продажбите на пино ноар (любим сорт на един от героите), а ресторантите, в които се развива действието, били резервирани за месеци напред.
В България първите усилия в тази сфера стартираха в края на 90-те. Тогава няколко изби започнаха да предлагат организирани дегустации за туристически групи. Изглежда успехът се е оказал заразителен, защото днес повечето нови изби, построени през последните десет години, включват и винени турове в своите бизнес планове. Към някои от тях като „Тодоров" (Брестовица), „Старосел", „Шато Копса", „Винарна Варна" и „Шато Медово" има и хотелска част (някъде освен дегустации се предлагат и СПА процедури с вино), а при други като „Катаржина", „Кастра Рубра", „Малката звезда" (Харманли), „Синтика" (Сандански) изграждането й e в напреднал стадий. Възможности за отбивка с организирана дегустация предлагат също „Беса Вали", „Осмар", „Дамяница", "Windy Hills", „Винарска изба Русе", „Вила винифера", „Сините скали" и др. Впрочем повечето малки изби не биха отклонили оферта да покажат пред организирана туристическа група своята продукция. Достатъчно е да бъдат предварително информирани. Наблюденията сочат, че допреди 4-5 години винените туристи у нас са били преобладаващо чужденци, но днес съотношението е изравнено.
Не само заради добрите вина, но също заради своята история, която е тясно свързана с европейската история на виното, България може да бъде една от атрактивните дестинации в бранша. Много тракийски паметници, открити по българските земи, са свързани с правенето и пиенето на вино през Античността. Става дума за стенописи като трапезната сцена от Казанлъшката гробница, различни барелефи с винарски сюжети, ритуални златни и сребърни съдове и стотици други археологически паметници, от които наднича веселият бог Дионис, за когото се знае, че преди да покори античния гръко-римски свят, е бил оригинално тракийско божество. Специален интерес представлява неговото светилище, откритото преди няколко години в свещения тракийски град Перперикон, близо до Кърджали и датирано от II хил. пр. Хр. Много антични гръцки и римски писатели са описали това място като равно по своето мистично значение на светилището на Аполон в Делфи, а археолозите смятат, че неговото откриване е равно по своето научно значение с откриването на Троя и Микена. Не по-малко интересен е и тракийският храм-гробница, открит през 2000 г. край Старосел, на няколко километра от гр. Хисаря. Предполага се, че там е бил погребан одриският цар Ситалк. Впечатляващ е винарският инвентар, сред който се откроява една внушителна петметрова вана за вино. Тези паметници могат да бъдат атрактивен акцент в един винено-туристически продукт, но те не могат да бъдат център. Най-важно си остава виното.
Добави към любимиПоследни коментари
Няма добавени коментари!Добави коментар
Ако желаете да добавите коментар моля влезте, използвайки формата вляво.Ако не сте регистрирани това може да направите тук!
